Джеймс Хол - Профил на убиец

— Когато татко се разболя — каза Алекс, — попрочетох нещо от книгите му. За паметта и неговата болест, нали разбираш. Описваше се един случай, пациент, когото наричаха господин М. Трябвало да го оперират, за да го излекуват от епилепсия. Та случаят станал много известен, защото неговият лекар експериментирал с радикални лоботомии и опитал съвсем нова процедура. Искал да види какво ще стане, ако извади голяма част от мозъка на пациента. Затова пробил дупка в черепа на господин М. и изсмукал парче, голямо колкото юмрук. Хипокампуса му.

— Господи!

— Когато дошъл в съзнание, господин М. нямал памет. Абсолютно никаква. Можел да говори, но нищо повече. Паметта му била напълно изтрита. От този момент нататък не запомнял нищо. Идваш при него, разговаряш и си отиваш, след минута се връщаш и той изобщо не си спомня коя си. Все още имал чувство за хумор, обичал да ходи на различни места, да се среща с хора. Но по-късно нищо не си спомнял. Абсолютно нищо.

— И ти се е искало да си като него.

— Точно така. Струваше ми се истинско блаженство. Идеално.

— Е, някъде тук ми се намира бормашина.

Алекс се усмихна.

— Щеше да го направиш, нали? Ако те бях помолила, щеше да ми изсмучеш мозъка.

— Страх ме е от кръв, но да, щом така искаш, Алекс.

Когато над къщата прелетя следващият самолет, Лоутън извика от дневната:

— На двора има ли басейн?

— Не, Лоутън — отвърна Габриела. — Няма басейн. Съжалявам.

— Е, тогава тези хора трябва да са се объркали.

Алекс скочи на крака и се втурна в дневната. Баща й седеше наведен напред на дивана и се взираше през френския прозорец.

— Пак са онзи едрият с неговата странна приятелка. Като че ли този път са намислили нещо сериозно. Въоръжени са до зъби. Най-добре залегнете, момичета. На пода.

— Татко!

Вратата избухна на сантиметри от рамото на Александра и в шията я удари парче дърво. Лоутън все още седеше наведен напред и гледаше през мъглата от разбито стъкло.

— Играят си с адски тежки оръжия — каза той, докато ревът на самолетните двигатели заглъхваше. — Използват шума на самолетите, за да заглушат залповете им.

— Залегни, татко! Махни се от прозореца.

Алекс притисна гръб към стената и предпазливо започна да се придвижва.

— Телефонът не е свързан — изпищя от кухнята Габриела. — Мобифонът е на малката масичка. Аз ще го взема, Алекс. Ти стой там.

— Остави мобифона. Трябва ни оръжие, Габи.

— Нямам оръжие. Мразя оръжията.

Когато над къщата мина следващия самолет, от прозореца изригна още стъкло. Синята ваза на масата в трапезарията се пръсна и розите се посипаха на пода. Габриела застана на четири крака и се притисна към пода.

Лоутън изтупа стъклата от скута си и със спокойна въздишка се отпусна назад на дивана.

— Какъв квартал. Винаги ли е толкова шумно?

Габриела се пресегна за мобифона си. Грохотът се усилваше.

Лоутън запуши ушите си с пръсти.

На тридесетина сантиметра от дивана, Алекс силно притисна гръб към стената. Не виждаше нищо през прозореца, освен смълчаните къщи оттатък улицата. От нападателите нямаше и следа. Ала когато реактивният рев достигна кулминацията си, и последните парчета стъкло бяха изтръгнати от рамката, по отсрещната стена се посипаха куршуми, разбиха шкафа и колекцията на Габриела от порцеланови балерини. Канонадата продължи няколко секунди след като самолетът отмина. Нападателите ставаха по-дръзки. Очевидно смятаха, че са сразили съпротивата на врага и се готвеха за последна атака.

Габриела бе приклекнала на пода и притискаше мобифона към ухото си. На гърба й бяха разцъфнали три кървави петна. Алекс впери очи в раните, постави им рамки и направи снимките си с присъщата си професионална безпристрастност.

Лоутън се изправи и се обърна с гръб към прозореца.

— Стори ми се, че чух нещо за вино — каза той.

Над покрива се издигна нов самолет и куршумите полетяха към отсрещната стена, изкривиха алуминиевата дограма, разкъсаха бялата дамаска на фотьойла. И баща й стоеше невредим насред всичко това с безумното спокойствие на дете идиотче. Алекс прескочи масичката и го изблъска назад, докато опря гърба му в стената.

— Ей! Я по-спокойно! Какво правиш?

Габриела се бе свлякла върху ориенталския килим. Мобифонът се беше изплъзнал от ръката й и главата й бе наклонена наляво. Тъмните й очи бяха изцъклени и далечни.

Когато тътенът на самолета заглъхна, Александра хвана баща си за ръка и го задърпа към кухнята. По пътя старецът грабна чантата и я понесе със себе си. Когато стигна до задната врата, Алекс внезапно спря и изруга. Имаше десетки ключалки и резета. Тя се завъртя и потърси друг изход. Нямаше. От предния двор се разнесе мъжки вик и Александра чу металическото тракане от презареждане на тежко оръжие.