Джеймс Хол - Профил на убиец

Той погледна Лоутън и презрително изсумтя.

— Единствената причина да се забъркам в тая история с парите на „Бринкс“ беше ти, студена мъртва риба такава. Това изобщо нямаше да се случи, ако имахме някакъв приличен сексуален живот, Алекс. И отгоре на всичко доведе вкъщи това старо копеле. Да дрънка глупости на вратата, докато аз се опитвам да си надървя хуя. Господи, само това ни трябваше, той да е в съседната стая, да дращи по стената и да хленчи. Ти си виновна, Алекс, ти си виновна за лайната, в които сме затънали. За всичко.

Застанала до вратата, тя усети, че въздухът влиза и излиза от нея. Гледаше сивата светлина, която струеше през прозореца, чуваше звънците и гласовете на болницата, докато поредната смяна здрави хора се заемаха с безкрайната върволица от ранени и болни.

— Съвсем просто е, Алекс. Направи каквото ти казвам, иначе ще отидеш в затвора. И ще пратят стареца при лудите престъпници. Ако искаш това, хайде, вдигни телефона и ме предай.

Александра погледна баща си, после отново се обърна към Стан, който лежеше, спокойно отпуснат на възглавниците като комарджия, наслаждаващ се на добре изиграната ръка.

Тя се приближи до леглото и прокара пръсти по студената бяла рамка. Лоутън си тананикаше и пристъпваше от крак на крак до нея, сякаш танцуваше без партньорка.

— Аз вече съм в един затвор — каза Алекс. — Откакто се помня. Не можеш да ми направиш нищо, Стан, което вече да не съм си причинила сама.

Той се повдигна напред. Усмивката му изгуби блясъка си и челото му се напрегна.

— Ами тогава хайде, обади се, Алекс. И само ги гледай как ще откарат стареца ти там, където никога повече няма да го видиш.

Александра усети, че лицето й гори. Стоманени ленти стегнаха гърдите й. Без да откъсва очи от неговите, тя дълбоко си пое дъх.

— Печен си, Стан. Намери много хитър начин да обърнеш нещата в своя полза, да се представиш като жертва. Ограбил си работодателите си, убил си партньора си и за всичко това сме виновни ние с татко. Ти само си извършил онова, което сме те накарали ние. Страхотно! Адски ловко. Трябва да е чудесно да имаш толкова удобна изкупителна жертва за всичко, което искаш да направиш. Е, нека и аз ти кажа нещо, Стан. Когато в щатската прокуратура научат какво си извършил, никой няма да сключва сделки с теб. Направо го забрави. Не съм адвокатка, но всеки ден се срещам с тези хора в службата. Щом си решил да ме завлечеш със себе си, добре, давай. Сигурна съм, че в прокуратурата ще останат доволни. Но не се самозалъгвай. Ще прекараш остатъка от гадния си живот зад решетките. Започвай да свикваш с тази мисъл.

Алекс продължи да го гледа още няколко секунди, после се обърна към Лоутън и го хвана за лакътя.

— Хайде, татко, да се махаме от тук. Имаме работа.

Баща й се отскубна от нея.

— Титуляр в шампионатите, глупости — каза на Стан той. — Нито за миг не съм вярвал на тая измислица. Пращаме те обратно в „Рейфорд“, млади човече, където ти е мястото. И този път за теб няма да има завръщане в цивилизованото общество. Никога!

Алекс се обади на Габриела от фоайето на болницата, взе новия й адрес — квартал на запад от летището. Потегли по магистралата „Долфин“, като шофираше в крайното дясно платно. Стигна до новото жилище на приятелката си за петнадесет минути. Един-два пъти й се стори, че забелязва жълтия пикап да я следи на няколко автомобила разстояние, ала си каза, че си въобразява.

— Къде сме? — попита баща й, когато завиха по тясната бетонна отбивка на Габриела. — Това място не ми е познато.

— Трябва да се видим с Габриела Ернандес. Нали си я спомняш? Двете бяхме мажоретки в гимназията. Миналия месец тя се кандидатира за кмет.

— Оная, дето я хванаха да се целува с диктатора.

— Точно така.

— Защо ще се срещаш с нея?

— Тя познава разни хора, татко, адвокати, политици. Има много връзки. Мисля, че ще може да ни помогне да изберем подходящ адвокат.

— Трябва да се чупим, Алекс. Да вземем парите и да избягаме.

— Не, татко. Веднъж завинаги трябва да реша този проблем. Няма да позволим на Стан да ни държи като заложници. Но първо трябва да потърсим място, където да си в безопасност. Само докато всичко това свърши, докато уредя нещата със Стан. Няма да рискувам да те пратят някъде.

— В лудница ли, по дяволите? Няма проблем. По цял ден ще играя шах с идиоти, какво толкова?

Беше два часа следобед и на улицата грееше убийствено слънце. По отбивките на този работнически квартал нямаше автомобили. Прозорците на повечето от малките къщи бяха с решетки, зад високите телени огради се виждаха статуи на светци. Ротвайлери, добермани и немски овчарки пазеха голите предни дворове или лежаха на сянка в краката на Богородица, Йосиф или самия Христос.