Джеймс Хол - Профил на убиец

Габриела ги посрещна на вратата и бързо ги въведе вътре. Тя огледа улицата, после заключи вратата и спусна стоманеното резе.

Александра остави чантата на Стан върху масата в трапезарията, дръпна ципа и я разтвори така, че приятелката й да види какво има вътре.

— Мили боже, Алекс!

Габриела носеше широки джинси и бяла мъжка риза. Тя беше слаба жена с плоски гърди и тесни хълбоци на дванадесетгодишно момиче. Без грим лицето й издаваше всеки мрачен безсънен час, всяко мъчение от последния месец обществени унижения. Под очите й висяха подпухнали, тъмни торбички, в ъгълчетата на устата й имаше ситни бръчици, сякаш се канеше да подсвирне на кучето си пазач. Черната й коса бе небрежно свита в кок. И когато Габи извади две залепени с бандерол пачки стодоларови банкноти, Алекс видя, че ноктите й са изгризани до месото.

Габриела изчака да премине поредният самолет.

— Трябва да се обадим в полицията.

— Не. Имаме нужда от адвокат.

— От адвокат ли?

— Затова дойдох тук, Габи. Аз познавам само безплатни защитници, но сега ми трябва някой много добър.

— За какво ти е? За Стан ли?

— Не, за мен. И за татко.

— Какво искаш да кажеш, Алекс?

— Има още нещо. Освен парите. Чакай да си поема дъх и ще ти разкажа всичко.

— Може би не е зле да изпиеш чаша вино.

— Казваше се Дарнъл Флинт — обади се баща й. — Оттам започна всичко това.

Габи погледна Лоутън, който се бе настанил на пъстрия диван до предния прозорец. Той прелистваше стар брой на „Нешънъл Джиографик“ и си тананикаше някаква песничка.

Къщата завибрира от поредния самолет, порцелановите чаши затракаха в шкафа, вентилаторът на тавана за няколко секунди наруши ритъма си.

— Човекът от агенцията за недвижими имоти каза, че ще свикна — надвика рева Габриела. Тя вдигна очи към тавана, като че ли очакваше мазилката да падне. — Предполагам, че ми трябва малко повече време.

Когато настана тишина, Габи попита Алекс дали иска червено или бяло вино и Лоутън каза, че искал и от двете. Александра я последва в кухнята. Приятелката й се обърна, успокоително й се усмихна и разтвори ръце. Алекс се сгуши в прегръдките й.

— Разказвай, Алекс. Какво има? Какво се е случило?

Александра се отдръпна назад и двете седнаха на масата в бокса. Габриела хвана дланта й в своите и Алекс започна разказа си. За Дарнъл Флинт. Изнасилването и прикритието. Заплахата на Стан да я издаде на полицията. Накрая Габи се отпусна назад на стола си и заопипва джоба на ризата си, сякаш търсеше цигарите, от които отдавна се бе отказала. Тя вдигна поглед към тавана и въздъхна.

— Леле…

— Мрачна история, а?

— Мрачна, да. Но поне сега разбирам.

— Какво разбираш?

— Как си допуснала грешката да се омъжиш за Стан. Защото си получила травма като дете. Била си тежко наранена и не си се излекувала, това е нарушило преценката ти за мъжете.

— Струва ми се, че имаш право.

— През всички тези години мълчах. Приятелите не казват такива неща. Пък и нямаше да има смисъл. Колкото и да се обичаме, мисля, че нямаше да запазим приятелството си. Но още отначало ми беше ясно, Алекс, че на този мъж му липсва нещо важно. В емоционално отношение той е на равнището на петнайсетгодишно момче.

— Прекалено великодушна си.

— Е, тогава дванайсет.

Двете се засмяха. Ала смехът им бързо утихна. Габриела се изправи от масата и отиде при хладилника.

— Трябва да заведеш баща си на сигурно място.

— Знам. Това е най-важното.

— Аз бих го взела при себе си, разбира се, но Стан ще го потърси първо тук. Ще ме намери. Знаеш, че е така.

— Знам, Габи. Не тук. Трябва да заведа татко другаде, далеч от Маями и да се уверя, че е в безопасност. И после ще се върна, готова за бой. Ще оправя тая работа със Стан. И с Дарнъл Флинт. Време е да реша проблема. Отдавна трябваше.

— Решила ли си къде ще отидеш?

— Да.

— Не бива да ми казваш. Ако по-късно ме разпитват, не искам да лъжа. Можеш да ми се обадиш, когато стигнеш там, и да ми съобщиш, че си добре.

— Кога ще свърши всичко това, Габи? Просто продължава и няма край.

Габриела мъчително преглътна и се насили да се усмихне.

— И аз често задавам този въпрос.

— Няма край, нали? Щом се случи нещо лошо, всичко се променя. Не можеш да се върнеш обратно, да пренавиеш лентата, да започнеш наново.

— Не, но можеш да преживееш много повече трудности, отколкото си мислиш, Алекс. Поне това научих. Можеш да намериш щастие, няколко секунди тук, няколко секунди там. Но все пак е щастие. Все едно че скърбиш за нечия смърт. Струва ти се, че никога няма да го преживееш, но всичко минава. Продължава да те боли, но пак се научаваш да дишаш, дъх по дъх. Трябва.