Джеймс Хол - Профил на убиец

Тя се отпусна назад на седалката си и погледна към богаташката улица. Зелените дървета се поклащаха, слънцето весело грееше. Денят продължаваше без нея. Нямаше значение дали Ема е там. Същият вятър щеше да люлее същите дървета. Сенките щяха да се движат по асфалта. Птичките щяха да пеят същите песни. За миг тя излезе извън тялото на Ема Лий Потс, която седеше зад волана на служебния си нисан. Напоследък често изпитваше такова усещане. Като че ли беше там и в същото време я нямаше.

Не бе неприятно усещане, нито страшно. Нещо като блажено освобождение, все едно се упражняваше да е мъртва.

— Докато чакаме тук и нямаме друга работа, какво ще кажеш да ти ударя една чекия, Норман? Искам да кажа, просто за да убием времето.

— Не.

— Според мен, щом ще сме съдружници в престъплението и дълго ще висим заедно, трябва да се опознаем по-интимно, да отработим някои тайни хватки. Да си настроим чарковете.

— Казах не.

— Какво? Не те ли възбуждам? Хич ли не ти се ще, като ме гледаш? Не усещаш ли нещо да ти трепка под лъжичката?

Когато този път Норман завъртя глава към нея, в очите му пламтеше тъмен огън. Устните му се раздвижиха, сякаш сдъвкваше думите, преди да ги изговори. Той си пое дъх през носа и го издиша през устата.

— Не ме интересуваш.

— Ти да не си гей, хомосексуалист, а?

Той отново се обърна към прозореца.

— А може да си пълен въздържател. Виж, това наистина е странен подход към живота. Монах. Върховен жрец на безразличието. — Ема се пресегна и раздрънка ключовете, които висяха в ключалката. — Хубаво де, добре, щом си решил да се въздържаш, напусни човешката раса и изобщо животинското царство. Не ми пука. Хич не ми пука.

Тя отново раздрънка ключовете и потропа с крак.

— Тогава какво ти навива пружината, Норман? Не е сексът, вече го установихме. Тогава какво?

Норман мълчеше. Около лицето му забръмча муха, закръжи над носа му, кацна на долната му устна, поразходи се и отлетя. Той през цялото време нито потръпна, нито се опита да я прогони.

— Хайде, Норман. Кажи ми. Какво ти навива пружината?

— Аз нямам пружина.

— Имаш, разбира се. Всеки има. Нещо задвижва часовника ти. Съвсем просто е. Иначе сутрин нямаше да можеш да ставаш от леглото, да местиш единия си крак пред другия. Няма пружина, няма живот. Е, какво ти навива пружината, Норман? Какъв двигател се крие там долу в центъра на огромната ти физическа същност?

Той поклати глава.

— Разкрий ми душата си, Норман. Пусни слънцето да я огрее. Там вътре нещо гори. Някакъв сърбеж, който се опитваш да почешеш. Това е същото нещо, което ти настани задника на седалката до мен. Хайде, Норман. Аз ти разкрих своята. Изповядах ти се, сложих всичко на масата. Моята цел са парите. Сладките парички. Сега е твой ред. Какво навива пружината ти?

Норман впери в нея онези свои сънливи очи, после отново се обърна към къщата.

— Добре, добре. Господи, щом искаш да си останеш загадка, добре, загадка си. Страхотно! Върхът.

Ема погледна високата тъмнокоса жена, която припряно заобиколи къщата и пак се качи на предната веранда.

— Нещо става.

Тя се обърна към Норман. Той бавно завъртя глава и срещна погледа й.

— Е, загадъчни господине, мислиш ли, че ще можеш за малко да се съсредоточиш върху този проект? Да гепим ония пари, да ги направим наши? Мислиш ли, че сме способни на това?

Тя го зачака да отговори, ала нямаше полза. Норман бе изчерпал квотата си от думи за деня.

Александра Рафърти извади шперца от ключалката, отвори покритата с драскотини врата и прекрачи прага на къщата. Гласът на баща й я отведе в окъпана от слънце спалня. Той държеше котарака на ръце и продължаваше да подскача на матрака.

— Какво направи, татко? — мъчително прошепна Алекс.

Той я погледна. Котаракът отметна глава назад и също я измери с поглед. Беше пухкаво животно с дебел врат и изглежда подскачането му доставяше удоволствие. Песничката на Лоутън преля в нехармонично тананикане.

— Нали искаше да влезеш?

— Исках да поговоря с жената, не да влизам с взлом в дома й.

— Е, и без това бяхме тук. Спокойно можехме да поогледаме наоколо и да поразузнаем конкуренцията.

— Слизай, татко. Веднага.

— Не искаш ли да видиш мястото, където идват след работа Стан и Делвин? Където играят голф?

— Не искам. Това не е законно. Трябва да си вървим.

— Входната врата е била открехната и сме влезли. Няма нищо престъпно.

— Ти си отключил с шперц, татко. Влязъл си с взлом.