Джеймс Хол - Профил на убиец

Той се обърна към нея и я погледна със сънливи очи.

— Изобщо някога преставаш ли?

Ема се усмихна.

— Какво? Дали преставам да говоря ли? Ами не, отговорът е не. Говоря, за да облекча налягането в главата ми. Така изпускам газовете. А повярвай ми, точно сега имам много газове. Не си спомням някога да съм имала толкова. Нали не искаш да млъкна, черепът ми да се пръсне и мозъкът ми да те оплиска целия, а, Норман?

Той безпомощно поклати глава и очите му отново заблуждаха някъде напред.

— Аз съм човек на езиците — продължи Ема. — Заради майка ми, и тя беше такава. Нали познаваше майка ми?

— Да. — Норман леко завъртя глава и погледна през левия прозорец.

— Знаеш ли, че пишеше стихове?

Той кимна.

— На френски, английски и испански. Беше гений на думите. Мама му стара, ако не се беше влюбила в баща ми и не се беше завряла в скапаното гето, можеше да стане лауреат на южното полукълбо.

— Майка ти беше симпатяга.

— Освен това беше умна и културна. От нея съм наследила лекотата, с която използвам думите. Затова толкова много приказвам. Просто това генетично наследство циркулира в кръвта ми. И от всички ония книги, дето ми ги четеше мама. Смяташе, че истината е в книгите. Татко мислеше, че е в оръжията, мама — в книгите. Ако четеш достатъчно, поумняваш и можеш да станеш какъвто поискаш. Можеш да пътуваш в екзотични земи, да водиш войни, да танцуваш с принцове и херцози и тем подобни романтични глупости от приказките. И мен ме караше да чета. Поглъщах по пет-шест, че понякога и по осем книжки на седмица и известно време ме кефеше, обаче после започнах да забелязвам, че всеки път щом вдигна очи от страницата, пак си бях в същото скапано гето. И наоколо ставаха все същите гадости. И тогава ме осени, че ако искам да извадя късмет, трябва да зарежа проклетите книги и да започна да се уча да се справям с истинските лайна.

Норман отново насочи поглед към бялата къща.

— Е, какво ще правим, Норм? Ще влезем ли вътре, а? Какъв е планът, може би фронтална атака?

Той гледаше право пред себе си и мълчеше.

Може да бе идиот. Ема започваше да обмисля тази възможност. А може моторът на тялото му толкова да беше претоварен от образуването на огромни количества косми, че да не му оставаха конски сили за мислене.

— Аз предлагам да влезем.

— И после?

— Според обстоятелствата.

— Те не са крадци.

— Това е къщата, нали така? Лийфи Уей две хиляди седемстотин и девет. Освен ако онова твое ченге не ти е дало грешен адрес.

— Не са тези.

— Оня старец и жената може да участват в бандата, може да са мозъкът на цялата операция. Предлагам да влезем вътре, да ги притиснем до стената и да ги тъпчем с олово, докато пропеят.

Ема го бе убедила да дойдат с нейния пикап за прикритие. Да поразузнаят около къщата, да се запознаят с мястото, преди да продължат. Оказа се добра идея. Две секунди след като паркираха, се появи бяла тойота, която се движеше бавно като квартална охрана, после обърна в края на улицата и спря на същия номер.

Цяло чудо, че още никой не беше повикал ченгетата. Норман определено изглеждаше странно на предната седалка на служебния пикап. Носеше лъскава сива риза с геометрични мотиви и голяма яка, яркожълто спортно сако, небесносин панталон, бели чорапи и бели мокасини. И чучелата имаха повече вкус.

— Носиш ли си пистолета?

Той го извади — „Глок“ 9 — после го прибра обратно под ризата.

— И аз нося. Под покривалото на колата в багажника. Два пистолета „Мак“ 10, узи и карабина „Хеклер & Кох“.

— Майтапиш се.

— Не, не. Бяха на баща ми. Моето наследство. Ти познаваше баща ми, той беше маниак на тема оръжие, истински параноик. Беше убеден, че вкъщи всеки момент ще нахлуят ченгетата, съседите, марсианците, кой знае? Затова всички пари, които ти му плащаше за крадената стока, всеки петак отиваше за оръжие. За абсолютно нищо друго. Не можехме да си позволим телевизор. Ядяхме от картонени чинии. Фасул и зеле. Но вкъщи беше фрашкано с оръжие. Каква ирония, а? Татко имаше купища оръжия, а какво пазеше? Други оръжия. Пълна идиотщина.

Ема пъхна показалец в прогорената дупка на срязаните си джинси. Днес носеше бяла фланелка и маратонки. Косата й бе завързана на опашка отзад, само един къдрав кичур висеше до лявото й око и й придаваше този страстен вид.

— Парите са единственото нещо, което може да защити човек. Не оръжията, ума или мускулите. Помагат само парите. Пари, пари и пак пари. Ако имаш достатъчно банкноти в една пачка, никой не може да те докосне. Всички те лъжат, че не било така, даскалите, поповете, скапаните политици. Коренът на злото, бабини деветини. Оня, дето го е измислил, никога не е живял в нашия квартал. Ако искаш да видиш корена на злото, мини по Второ авеню в три часа през нощта. Аха. Ако парите бяха коренът на злото, тогава защо каймака обират ония, дето са червиви от мангизи? Да бе, да. Светците карат коли с климатици, в лицата им по цял ден духа хладен въздух, а какво имам аз? Имам потрошен пикап с ръчно отварящи се прозорци, по цял ден се потя и нищо не мога да променя.