Джеймс Хол - Профил на убиец

— Заминавам за Охайо — каза той. — Тук е адски горещо. Искам да кажа, ей богу, вече е октомври, време е за есента.

Александра се запъти към вратата на Дженифър Макдугъл. Тази сутрин бе облякла баща си в светлосин анцуг и маратонки. Самата тя носеше тъмносини бермуди, бежова текстилна блуза, бели маратонки „Найки“ и плетен кожен колан. Без бижута, освен халката.

По широката веранда, която обгръщаше къщата, имаше различни мебели втора ръка, стари дивани, дървена люлка, плетен стол. Между тях бяха поставени касетки от мляко, които играеха ролята на масички, и по тях се въргаляха празни бирени бутилки, списания, пластмасови играчки, оранжево камионче и червенокоса парцалена кукла с кръгло лице и лунички.

Алекс отвори рамката с мрежата и за миг се загледа към улицата. Тих ветрец раздвижи клоните на палмите край телефонните стълбове. Въздухът отново ставаше влажен. Лоутън вдигна парцалената кукла и мълчаливо впери очи в лицето й.

Тя отново се обърна към чамовата врата, надупчена като стара мишена за хвърляне на стрелички. Сякаш цяла върволица от разярени съпруги бяха стояли на тази веранда и с нокти се бяха опитвали да влязат вътре. Почука три пъти и звукът като че ли я събуди от електрическото бръмчене на гнева й. Намираше се пред дома на чужда жена и нямаше почти никакви доказателства за изневярата на мъжа си. Не бе мислила какво ще каже, нямаше представа какво ще направи.

Алекс изправи рамене, вдигна юмрук и отново силно почука на вратата, ала нещо в кухото ехо й показваше, че в къщата няма никой.

Тя се насили да се раздвижи, затвори мрежата, спусна се по стъпалата, заобиколи от западната страна, надникна през прозореца и се опита да схване духа на това място по интериора, мебелите, украсата. Може би и да зърне някоя вещ на Стан.

Сцената, която видя, бе като поставена в рамка фотография. Правоъгълна, неподвижна, мъртва. Алекс я запечата в паметта си. Този път нямаше труп. Само мебелите на Дженифър Макдугъл, от онези с дунапренови възглавници, които се купуваха и доставяха незабавно. Зелен диван, столове, масичка, покрита с чинийки и съборени бирени шишета. Плакат с корида над камината, на плочата под него — бутилки от вино със стичащи се по гърлата капки восък. Вентилаторът на тавана леко люлееше закачените до прозореца прозрачни пластмасови делфинчета. Върху телевизора се беше свил на кълбо черен котарак.

Можеше да е жилище на студентка, медицинска сестра, продавачка в бакалия или временна квартира на комик, играещ в местния „Холидей Инс“. Тук нямаше нищо характерно, нищо, което да загатва за характер, нищо, което да показва с какво обитателката на тази малка разхвърляна къща е спечелила любовта на Стан Рафърти.

Алекс се прехвърли на другия прозорец, но щорите бяха спуснати. Тя заобиколи през мръсния заден двор. В средата се открояваше дървен басейн с пластмасови тръби, които минаваха по земята в нарушение на всички правила за строителство. Точно в припрения стил на Стан.

Александра продължи обиколката си и спря до първия от двата прозореца от източната страна. Около него се виеха клоните на тропически храст. Вътре се виждаше спалнята с неоправено голямо легло без табла и нощно шкафче. Спартанско любовно гнездо. Докато притискаше нос към мръсното стъкло и се взираше в снимката на стената вляво от леглото, някой влезе в стаята.

Тя отскочи назад и сърцето й се сви. По Главната магистрала зави сирена, която бързо се отдалечи на север. Космите по ръцете й настръхнаха, блузата й се закачи на един трън и й попречи да се отдръпне.

Алекс се освободи, дълбоко си пое дъх и леко наведе глава напред, докато с лявото си око надзърна в спалнята.

Лоутън Колинс силно подскачаше на ръба на неоправеното легло, сякаш изпитваше матрака. Черният котарак се гънеше между краката му, докато той високо и безгрижно пееше песен без име и смисъл. Песничка, бликаща направо от разпокъсаните останки на разума му.

— Термитната царица снася по трийсет хиляди яйца дневно. Тя живее години наред и единствената й работа е да снася. Що за живот е това, Норман? Питам те.

Волът просто зяпаше бялата къща на Лийфи Уей.

— Според мен термитите, мравките и пчелите са такива, каквито шефовете ни искат да станем всички ние. Да си изпълняваме ролите, да си вършим работата и така до края. Всеки ден точно като предишния и следващия. Трийсет хиляди яйца дневно, Норман, помисли! Нима можеш да го наречеш живот? И това е скапаната им царица, най-главната. Ами работниците, ами войниците? Божичко, веднага ще избера хлебарката. Тя е свободна и независима. Единствената й цел е да оцелее. Знаеш ли, че хлебарките могат да живеят цяла седмица без глава? Знаеш ли го, Норман? И умират, само защото без уста не могат да пият вода. Знам го, щото веднъж за експеримент откъснах главата на една. Тогава бях по-млада. Сега за нищо на света не бих го направила. Прекалено много ги уважавам. Те са ми приятели. Всъщност са ми домашни любимци. Много са нежни. Знам, че не е за вярване, обаче е така. Само трябва да познаваш признаците, да можеш да четеш езика на тялото, за да видиш колко са нежни. Най-вече как си мърдат пипалата.