Джеймс Хол - Профил на убиец

Когато торбичката с кръв се напълни, той извади иглата, притисна към ръката си памуче, напоено със спирт, после го хвърли на пода. Стисна края на системата и го защипа с метален пръстен. Занесе торбичката в заключения с катинар килер в дъното на къщата и я остави при другите в малкия хладилник.

За миг на слабата светлина на малката крушка се вгледа в пълните с кръв опаковки. Собствената му жизнена течност, заредена с мрачните тайни послания на дедите му, писма, надраскани преди векове, запечатани в бутилки, хвърлени в плазмено море и плавали по течението поколения наред, докато накрая бяха изхвърлени на брега в краката му. И той ги беше отварял една по една, бе чел кратките изречения, обобщението на тяхната древна мъдрост, техните далечни и безплодни призиви за помощ, безумните им заповеди, брътвежа им. Това беше единственото му наследство, тази богата, гъста течност.

Той се взираше в четирите лъскави торбички кръв.

Дотук шест. Оставаха още четири.

— Дъщеря ми търси номера на една кола, Сузи. Трябва й адресът на нейния собственик.

Баща й подаде листа хартия на пълната жена. Днес Лоутън Колинс, Бог да го благослови, беше с всичкия си. Сякаш бе уловил вибрациите на Александра и беше решил, че трябва да компенсира поведението си, да се вземе в ръце, сякаш инстинктивно усещаше, че ако поне единият не запази здрав разум, скоро и двамата ще пострадат. Някакъв природен закон на симбиозата — по-малката лудост временно отстъпва на по-голямата.

Александра можеше да получи името и адреса на собственика на автомобила от всеки компютър в собствения й офис, но не искаше някой от любопитните й приятели да се надвеси над рамото й и да започне да я разпитва. Пък й баща й я бе уверил, че Сузи Куевас му дължи достатъчно услуги, за да изпълни тази проста и бърза операция.

Сузи вдигна поглед от компютъра си и дръпна от цигарата си без филтър. На стената зад нея висеше голям червен надпис „СГРАДА С ЧИСТ ВЪЗДУХ“, но на бюрото пред нея имаше пепелник, препълнен с угарки.

Преди половин век естественият цвят на косата на Сузи трябваше да е бил червен, но сега, след като я бяха напуснали повечето й протеини, тя имаше силен металически оттенък. Жената ги гледаше през тежки черни очила с рогови рамки, сякаш купени преди двадесетина години от магазин за преоценени стоки. Стъклата бяха толкова дебели, че куршумите сигурно щяха да рикошират в тях.

— Струва ми се, че вече си пенсионер, лейтенант Колинс. Нямаш право да ползваш услугите на управлението.

— Трийсет години, Сузи. Трийсет години на улицата.

— Спомням си, че присъствах на банкета по случай пенсионирането ти. Не съм била на купон с по-кофти храна. По уредбата дънеше рап. Отвратително!

— Аз съм човек със скромен вкус, Сузи.

— Чух, че си бил болен.

— Имах известни проблеми — отвърна Лоутън. — Нищо, което да не може да се излекува с проверката на един регистрационен номер.

— Не мога. Не е законно. За всяка такава проверка трябва да изписвам тонове бумаги.

— Е, не искам да участваш в нещо, за което после ще се чувстваш виновна. Остави сърцето си да определи решението ти.

Александра видя, че жената се взира в баща й. И преди го бе наблюдавала да манипулира хората, да изтръгва истината от тях, лекичко да ги побутва насам-натам, докато постигнеше своето. Майка й го наричаше „майстор на манипулацията, психологически стратег“. Лоутън твърдеше, че не знаел за какво говори тя. Просто колкото можел по-добре излагал позицията си и я сравнявал с аргументите на противника си.

Сузи почука с гумичката си по бюрото.

В коридора зад тях гъмжеше от полицаи, секретарки и нехайно облечени прокурори. Алекс се мъчеше да крие лицето си. Познаваше повечето по име.

— За какво ви е? Да не би някой да ви е засякъл по пътя и да искате да му натриете носа?

— Не, нищо подобно — отвърна Лоутън. — Нямаше да ти губим времето с нещо толкова дребно, Сузи.

— Семеен проблем? Опитвате се да откриете другата жена, така ли?

— Добре, по дяволите — намеси си Алекс. — Да, така е. Другата жена. Трябва да поговоря с нея, да разбера какво става. Ще ни помогнете ли, Сузи, или да си вървим?

Жената я погледна, дръпна от цигарата и всмука бузите си така, като че ли бе сламка, потопена в най-гъстия шоколадов шейк на света. Дълбоко вдиша дима, после с наслада го изпусна. Въздухът помежду им стана синкав.

— Хубава жена като вас. Защо ще ви мами мъжът ви?

Лоутън опря лакти на гишето, наведе се напред и чаровно се усмихна.