Джеймс Хол - Профил на убиец

— Шегувам се. Игра на думи. Кон, слон, балон.

Александра намръщено поклати глава.

— Сърдиш ми се — рече баща й.

Тя се усмихна криво.

— Понякога си много забавен. Знаеш ли, татко?

— Знам. Винаги съм бил забавен. Такъв съм си по рождение.

Наближаваше полунощ. Единствената електрическа крушка, която й позволяваше да вижда, мъждукаше в коридора. Той лежеше на дивана с игла, дълбоко забита в голямата артерия на лявата ръка. Тръбата на системата стигаше до прозрачната пластмасова торбичка на голия под, в която вече се бяха влели около триста кубика. Още три-четири минути и щеше да е пълна.

Тя стоеше на прага, стиснала нова еднолитрова бутилка водка за гърлото. Вече бе ударила няколко големи глътки. Когато се приближи, той видя, че се олюлява.

— Пак си убил момиче, нали?

— Да. Искаш ли да ти разкажа? Кървавите подробности?

— Не.

— Тази беше много тъжна.

— Престани. Не искам да слушам.

— Когато проникнах в нея, тя се разплака като дете. Бедното момиченце, хленчеше на пода на хубавото си жилище. Преструваше се на разстроена, на уплашена, но истината беше в очите й. Опитват се да те измамят със сълзите си, с молбите си, но аз виждам в душите им. Зад хлипането й видях гнева й. Видях нейната ненавист, желанието й да ме убие.

— Престани.

— О, я стига. Харесва ти, майко. Знаеш, че ти харесва. Аз съм твоят прозорец към света. Аз съм личната ти сапунена опера.

Тя запремигва и се опита да фокусира очите си.

— Тази кръв, дето я събираш, това е кръвта, която оставяш при момичетата.

— Да, да. Точно така. Много добре, мамо. Оставям я на местопрестъплението. Защо го правя, мамо? Спомняш ли си какво ти казах?

— Ти си Кървавия изнасилвач. Убил си пет момичета.

— Браво бе! Не си толкова шантава, на каквато се правиш.

— Ще гориш в ада цяла вечност. Право там ще отидеш.

— Е, значи пътуването няма да е дълго, нали? Само до съседния ъгъл.

На прозорците в дневната на майка му имаше решетки. Както и на всички останали прозорци в малката къща. Бяха му стрували повече от цялата сграда. В съседната къща продаваха хероин. Там се беше научил да използва иглите. Докато висеше на онова зловонно място при наркоманите, той бе наблюдавал техните примитивни турникети, беше гледал как притискат вената, за да я накарат да се подуе. И внимателното вкарване на острата стомана в деликатния кръвоносен съд.

От другата им страна имаше изоставен сив склад. Люпилня за плъхове. Стотици гризачи влизаха и излизаха от разбитите прозорци. Дървената къща на майка му се намираше в центъра на града и в същото време бе напълно изолирана, сякаш беше на луната. Тя имаше дъбови подове и дебели стени, покрити с мазилка, къща на първозаселници, последната от рода си край река Маями. Навярно можеше да пише на Историческото дружество и да поиска месингова плоча за вратата. И да даде на къщата някакво надуто име. Алма Матер.

— Пийни си още, мамо. Ще ти подейства успокоително, ще те затопли отвътре.

Тя трепереше на прага, временна треска в тази топла вечер. Носеше дрипавия си пеньоар. Син на жълти метличини. През последните няколко месеца съвсем се бе оръфал на коленете й.

Позволяваше й да носи тази дреха, само защото не искаше да гледа голите й кокали, когато идваше да я види. Косата й беше жълтеникавобяла и напоследък се бе сплъстила на мазни кичури около лицето. Не беше се къпала от месеци. Всяка седмица й носеше кашон консервирано овнешко с ориз за кучета, сам отваряше консервите и взимаше капаците със себе си. Не можеше да й позволи да си пререже вените с острия ръб.

Доколкото можеше, бе обезопасил къщата срещу самоубийство. Дюшек без чаршафи. Никакви електрически кабели. Разбира се, тя винаги можеше да се удави в тоалетната. Или да строши нещо стъклено и да си пререже гърлото. Но майка му се намираше в такова алкохолно опиянение, че едва ли можеше да се съсредоточи достатъчно, за да изпълни какъвто и да е план.

— Защо вършиш тези неща?

— Какви неща, мамо?

Тя облиза с език ъгълчетата на устата си.

— Убиваш тези момичета. Държиш ме затворена. Защо го правиш?

— О, ти не си затворена, миличка. Винаги можеш да излезеш. Само кажи и ще отключа вратата. Можеш да обикаляш квартала, да се правиш на лошо момиче под магистралата, да се качиш на самолет за Таити, каквото поискаш. За вас всичко, госпожо.

Тя тихо изпъшка, затвори очи, вдигна бутилката към устните си и отпи голяма глътка. Задъха се, после се обърна и потъна в тъмната къща. Навярно отиваше на западния прозорец да зяпа наркоманите.