Джеймс Хол - Профил на убиец

След като взривиха бомба в предизборния й щаб и цяла седмица я заплашваха с убийство по телефона, тя се отказа от участие в изборите. Но фанатиците продължиха да я преследват и през следващия месец се наложи още два пъти да сменя жилището си. И сега се криеше. Дори бившият й съпруг не знаеше къде е.

— Трябва да се обадя, мама му стара.

Младият мъж се бе приближил. На дясната му буза имаше лепенка и дрехите му силно миришеха на марихуана.

— След като свърша. — Алекс му обърна гръб.

— Мога веднага да дойда — продължи Габриела. — Ще доведа баща ти тук. Само кажи.

Лекарят, с когото по-рано беше разговаряла Александра, стоеше насред чакалнята и се оглеждаше наоколо.

Алекс въздъхна и махна с ръка, за да привлече вниманието му.

— Виж, Габи, трябва да затварям. Довечера ще ти позвъня.

— Ако ти потрябва адвокат, Алекс, познавам няколко много добри.

— Защо да ми потрябва адвокат?

— За да съдиш компанията на Стан, разбира се. Мили боже, Алекс, по телевизията казаха, че гумите на колата били съвсем изтъркани. Стан не е бил виновен за катастрофата.

Изведнъж Алекс усети, че по крака й тече нещо и се обърна. Високият мъж бе извадил пениса си и уринираше върху джинсите й.

— По-късно ще ти се обадя, Габи.

Тя затвори слушалката, рязко се завъртя, сграбчи чернокожия за лявата китка и силно натисна палеца му. Когато мъжът изпъшка, Алекс заби рамо в гърдите му и го притисна към стената, опряла лявата си предмишница в гърлото му.

Той зяпна парализираната си длан с воднисти очи.

— А сега със свободната си ръка напъхай смешния си хуй обратно в гащите.

Младежът се задъха.

— Ще ме убиеш, мама му стара. Не мога да дишам.

— Направи каквото ти казах. Скрий си оная работа, за да не ти я откъсна.

Алекс леко облекчи натиска. Той хрипливо си пое дъх и успя да спусне ръка към ципа си.

— Добре, сега можеш да си вървиш.

От отсрещния край на фоайето дотича човек от охраната. Александра дръпна младежа от стената. Нещо в китката му изпука и той извика.

Охранителят се приближи и хвана чернокожия за свободната ръка. Алекс го пусна и се отдръпна назад.

— Искате ли да повикам полиция, госпожо?

Тя погледна към уголемяващото се тъмно петно на джинсите й.

— Няма нищо. Ще се оправя.

— Тая курва ми счупи палеца. Арестувай я бе, човек.

Александра любезно се усмихна и се обърна към него.

— Вече можете да използвате телефона, господине.

Младежът се облегна на стената и избели очи към тавана. Очевидно бе изгубил желание да разговаря.

Когато се върна при баща си, доктор Сатавана седеше до него и попиваше лицето си с носна кърпичка. Не можеше да е на повече от тридесет години, но в косата му вече имаше сребърни нишки.

— Стан е ранен — каза Лоутън. — Гледах го по телевизията.

— Той ще се оправи, господин Рафърти — отвърна лекарят. — Стан е много здрав човек. В отлична форма. И това много му помогна.

— Стан играе бейзбол — продължи баща й. — Защитник. Беше титуляр в щатския шампионат на Охайо. А може да беше и на Флорида. Не съм сигурен.

— Може ли вече да го видя? — попита Алекс.

— Преместват го в западното крило, стая триста и дванайсет. Изчакайте около час да дойде в съзнание. Обаче още ще е замаян.

Докторът се усмихна и понечи да прибави още нещо, но името му изкънтя по аудиоуредбата. Спешно го търсели в интензивното отделение. Той се изправи, потупа Алекс по рамото и си тръгна.

Лоутън задряма и Александра се отпусна назад на червения пластмасов стол. На всеки няколко минути пристигаха линейки и за кратко настъпваше раздвижване, докато в отделението вкарваха следващата жертва, следвана от роднините й. Няколко деца играеха на гоненица, тичаха из чакалнята и пищяха. На два реда от нея седеше самотна бременна тийнейджърка, която държеше с две ръце издутия си корем и тихо пееше приспивна песничка. Млад чернокож в бяла униформа миеше пода и високо си тананикаше под ритъма на рапа, който дънеше в слушалките на главата му.

Алекс сръга с лакът баща си. Лоутън се сепна и се огледа наоколо.

— Хърках ли?

— Не, татко. Трябва да тръгваме.

— Преди ме будеше, когато захърквах, и тогава се мъчех да остана буден, докато ти заспиш, за да не те смущавам. Но понякога се унасях, пак захърквах и трябваше отново да ме будиш.

— Това беше мама, не аз.

— Мама ли?

— Да, жена ти. Грейс.

— Грейс ли е пострадала? В болницата ли е? — Той се заозърта наоколо из шумната чакалня.

— Не, Стан. Катастрофирал е.