Джеймс Хол - Профил на убиец

— Е?

— Прибирах се от работа, видях оная кола на „Бринкс“ и спрях да погледам. Нали си чул какво се случи?

— Чух.

Той изплакна последните следи от крем и се избърса с дебела жълта хавлия. Отново я погледна, този път с едва забележим проблясък на интерес.

— Е, докато гледах, един човек се приближи до бронираната кола и почука на прозореца.

Норман отвори капачката на дезодоранта си и намаза косматите си подмишници.

— След няколко секунди навън се появиха два бели чувала. Човекът ги взе и си тръгна с тях.

Норман се погледна в огледалото, затвори дезодоранта и го остави на лавицата в банята. Известно време продължи да се взира в отражението си. Гърдите му се надигаха и спускаха. После пусна водата, напълни шепи, наплиска лицето си и отново се избърса.

Накрая натърка бузите и косата си с „Олд Спайс“.

Кимна към огледалото, на лицето му за миг се изписа нервна усмивка и изчезна в обичайното му мрачно изражение.

Ема се отдръпна от вратата. Едрият мъж просто стоеше пред огледалото.

— Никой друг ли не го видя?

— Не, струва ми се. Всички бяха адски заети да гонят парите.

— Защо идваш тук?

— Реших, че може да се заинтересуваш. Като допълнителна работа. Ако действаме бързо, може да получим нещо от крадците.

— Казала ли си на някой друг?

— Не.

— Мъж или жена?

— А?

— Човекът с парите.

— Хм, не съм сигурна. Носеше дъждобран и блузон с качулка отдолу. И тъмни очила.

Ема вдиша аромата на „Олд Спайс“.

— Два чувала ли бяха?

— Два, да.

— Къде отиде?

— До една кола, паркирана под моста. Синя хонда „Акорд“. С ръждиво петно на задния капак. И с тъмни стъкла.

— Проследи ли го?

— Донякъде, обаче го изгубих.

— Видя ли номера?

— Да, забелязах го.

Норман съвсем леко сви рамене. И продължи да се мръщи на образа си в огледалото, като че ли все още не бе свикнал с грозното си лице.

— Всъщност си го спомням. Отлично си го спомням. Записах си го ето тук. — Ема Лий се почука по челото.

— Казвай.

— Ей, чакай малко. Не бързай толкова.

Тя погледна назад към стаята, към знамето на Конфедерацията, към картината на Иисус и снимките на Мартин Лутър Кинг, Марлон Брандо, актьора, който играеше ролята на Арчи Бънкър по телевизията, и онази на Мерилин Монро. Във вратата беше забит голям ловджийски нож. Защитната система на Норман.

— Първо трябва да си поговорим. Да установим отношенията си. Щом ще сме партньори, трябва да се опознаем.

Когато Ема отново се обърна, Норман стоеше пред нея. Устните му бяха дебели и отблизо се виждаше, че е пропуснал две петна по шията си, два тъмни участъка, покрити с четина. Под линията на яката стърчаха гъсти косми. Сянката на брадата му стигаше почти до очите. Самите му очи изглеждаха празни, като на човек, нееднократно претърпял лоботомия.

— Партньори ли? — попита той.

Ема отстъпи назад.

— Може би трябва да си тръгна — каза тя. — Да отида в полицията и да разкажа какво съм видяла. Така постъпват добрите граждани.

Младата жена отметна кичур коса от лицето си. И с лявото си око направи трика, който бе научила. Не точно намигане — леко потрепване, толкова бързо, че никой не можеше да е сигурен дали тя флиртува с него. Майка й владееше този уличен номер до съвършенство и Ема години наред го беше упражнявала пред огледалото. До този момент го бе изпитвала няколко десетки пъти и винаги беше постигал желания резултат. Все едно да хвърлиш сурово месо в басейн с акули.

Норман тежко преглътна и адамовата му ябълка подскочи, но нищо повече.

На устните на Ема се изписа лека усмивка.

— Мислех си защо по новините не споменаха за награда. Според мен хората в „Бринкс“ не знаят, че са ги обрали. Смятат, че колата им е катастрофирала и че шайка бедняци са отмъкнали парите. Но не подозират, че са жертви на измама.

Норман отново преглътна и се обърна към огледалото.

— Слушам те.

— Защо си изрязал очите на тези снимки и си им залепил нови? Да не си падаш по нещо шантаво?

Той леко завъртя глава и я погледна. После вдигна очи към снимките.

— Не знам.

— Може би си решил, че не е зле да се видят с очите на другите.

— Бях пиян.

— Например да дадеш на Мартин Лутър Кинг едно око от Либръс и едно от Мерилин. За да видят част от света така, както иначе не биха могли.

Норман не отговори, просто продължаваше да зяпа фотографиите.

Ема направи половин крачка надясно и се озърна назад към спалнята.

— В теб има нещо доста страшничко, Норман. Направо зловещо.