Джеймс Хол - Профил на убиец

Тя му показа шперца.

— Нима?

— Да.

— Е, браво. Не съм си изгубил уменията.

— Хайде, татко. Ставай. Да си вървим. Веднага!

— Всичко е наред. Аз съм полицай. Мога да влизам с взлом в чужди къщи. Зад мен стои пълната сила на закона. Стига да има вероятно основание, а в този случай мисля, че определено е така.

— Ти вече не си полицай, татко. Пенсионер си.

— Не ми противоречи, Александра. Знам какъв съм. Мили боже, не съм чак толкова изперкал. Я се поогледай наоколо и когато внимателно претърсиш къщата, ще си тръгнем.

Тя отиде при леглото, хвана го за ръката и се опита да го изправи на крака, ала баща й се отпусна на матрака и не помръдна. Усмихна й се, като продължаваше да гали големия черен котарак.

Когато се заинатеше, нямаше спасение. Алекс го виждаше в мътните му очи, толкова потънали в блатото на заблудата, че дори сватбеният марш нямаше да му помогне.

Тя се наведе до него и престорено надникна под леглото.

— Е, тук няма нищо — заяви Александра.

После влезе в малката баня, отвори шкафчето, плъзна очи по претъпканите лавици и бързо го затвори. Сърцето й се сви и кръвта й изстина. Само един поглед й бе достатъчен, за да разбере каква жена живее в тази къща. С колекцията си от скъпи парфюми, модерни червила и лакове, Дженифър Макдугъл беше от онези момичета, които усърдно залягаха над месечните съвети за съблазняване на мъже в лъскавите и празни списания, момиче с достатъчно време и пари, за да си позволи всяко скъпо мазило и еликсир, които можеха да му помогнат да хвърли вълшебната си мрежа.

Със замъглени очи Александра се върна в спалнята.

— Добре, татко, видях достатъчно. Хайде да си вървим.

Баща й продължи да чеше котарака по врата, погледна я с присвити очи и поклати глава.

— Така ли са те учили да правиш оглед на местопрестъпление, Александра? Толкова повърхностно? Управлението трябва да е занижило изискванията си.

— По дяволите, татко, хайде! Говоря сериозно. Ставай.

— Искам да се върнеш обратно, да надникнеш навсякъде, да вдигнеш всяка възглавничка на дивана. Отвори всяка врата, души и надзъртай, докато не остане непретърсен и сантиметър. В такова жилище би трябвало да има хиляди скривалища, тайни места, за които изобщо не ти е хрумвало.

Александра тропна с крак по дъсчения под.

— Татко! — извика тя достатъчно високо, за да изтръгне и спящ от мъките на кошмарен сън. Но Лоутън само продължи да се усмихва.

— Хайде, върви, млада госпожо, и този път си свърши работата както трябва. Иначе ще се наложи пак да започнем отначало.

Сърцето й бясно туптеше и това нарушаваше кръвоснабдяването на мускулите на краката й. Лоутън Колинс весело подскачаше на леглото и подрусваше котарака в скута си като стар приятел, който и преди е минавал по този неравен път. През мръсните прозорци проникваха ярки слънчеви лъчи и някъде наблизо се носеше предизвикателната песен на присмехулник, докато в дневната вентилаторът люлееше пластмасовите делфинчета.

Сякаш изпаднала в нервен транс, тя обиколи къщата и погледна всяка вещ, като знаеше, че без да го желае, запаметява всичко видяно в онези дългосрочни бази данни, които не можеше да унищожи. В мивката се въргаляха мръсни съдове, останали от пет-шест вечери, върху захарницата пълзеше хлебарка и размахваше пипала, усетила сянката на Алекс по кухненския плот. Под мивката вонеше на застоял боклук, в някое чекмедже гниеше лук, по пода лъкатушеше колона мравки, която стигаше до езерцето от разлят сос върху печката.

Очевидно Дженифър Макдугъл не беше голяма домакиня. Момиче, което не си цапаше ръцете с гъбата за миене на съдове или с телта за търкане на печката. С кожа, мека като на бебе и приятно ухание. Деликатно създание, което беше оплело фината си кокетна мрежа от парфюми, лосиони, ружове и гланц за устни и бе хванало един безразборно кръшкащ съпруг.

Искаше й се да троши каквото й падне, а после да вземе парчетата и да ги разбие на още по-ситни.

Тя се извърна от мивката, отвори вратичката на хладилника и надникна в заскрежените му дълбини. Любимата марка бира на Стан, опаковка хотдог, бурканче горчица, купа бял ориз, кутия обезмаслено мляко, корнфлейкс, който трябваше да е тук, само за да не го нападнат буболечките. Всички тези неща дотолкова се вписваха в хранителния режим на Стан, че бяха достатъчни, за да получи присъда от Александра. Ала сиренето преля чашата. Триъгълник бри без целофанова опаковка, оставен да се втвърдява на мястото за яйцата с отхапано крайче и следи от мъжки зъби. Една от грубите привички на Стан, която някога й се бе струвала очарователен момчешки навик. Но сега беше уличаваща като кървави стъпки на местопрестъпление.