Джеймс Хол - Профил на убиец

Тя посочи към тежка сива врата.

— Ваните са там вътре. Бих ви ги показала, но в момента може да се използват и не бива да безпокоим хората.

Преди жената да успее да възрази, Александра открехна вратата и надникна вътре. В средата на помещението имаше четири големи пластмасови вани. Всички бяха празни. Сивият килим беше подгизнал, миришеше на мухъл и хлор. В стаята нямаше абсолютно нищо друго.

— Това място смърди — каза баща й. — Като чакалня в моргата.

— Имаме много добре обучен персонал — заяви госпожа Роджърс и решително затвори вратата. — Четири постоянни сестри и осем санитарки.

— Нали не мислиш да ме затвориш в тая дупка?

— Само разглеждаме, татко. Нищо повече.

— Имаме и диетолог. Предлагаме хранителни ястия с ниско съдържание на мазнини, а също диетични и вегетариански специалитети.

— Заради стрелбата с пистолета ли ме доведе тук?

— Моля те, татко.

— Прати ме в „Рейфорд“ — каза Лоутън. — Господи, заключи ме при педофилите и изнасилвачите. Където и да е, само не тук.

Александра взе брошурата, която й подаде госпожа Роджърс, и поведе баща си навън.

— Уф — въздъхна Лоутън, докато тя му отваряше вратата на тойотата. — Какво са сторили тия хора, по дяволите, че да ги затворят в това ужасно място?

— Остарели са — отвърна Алекс.

— Тогава отсега нататък съм на осемнайсет години. Хубава възраст.

Към четири часа Александра стигна до Южен Маями, точно преди да започне часът пик. Паркира на улицата и остана за миг на седалката, загледана в редицата еднакви бели къщи, всички с по две спални и една баня. „Домове за начинаещи“, така ги наричаха напоследък. Стерилната архитектура от началото на петдесетте, когато тези къщи бяха служили за зимни убежища, нещо като прекалено големи мотелски стаи за хора, бягащи от снеговете на север. Сега кварталът представляваше гето за студенти, вдовци и новобрачни. Без деца, само с домашни любимци. Постоянно текучество. През деветте години, откакто живееха на Силвър Палм авеню, в къщата на изток от тях бяха живели седем различни семейства. След девет години брак двамата със Стан все още бяха начинаещи. Точно там, откъдето бяха започнали.

— Забрави ли нещо? — попита баща й.

— Просто се замислих.

— Аз все забравям разни неща. Стана ми нещо като професия. Постоянна заетост. Сутрин се събуждам, лежа си в леглото и мисля какво да забравя през деня. Съставям списък и една по една отмятам точките. Да забравя трийсетте си години работа в полицията. Да забравя жена си. Да забравя юношеството си. Това ми е новата професия и ставам адски печен, поне така си повтарям.

— Да влизаме вътре, татко.

— Ще ме затвориш ли на онова място, в оня старчески дом?

— Не. Оставаш си вкъщи.

— Ще си провалиш брака, Алекс. Чу какво каза мъжът ти. Ще се разведе с теб. Или той, или аз — идиота.

— Стан не говореше сериозно. Понякога се ядосва и си изпуска нервите.

— А, съвсем сериозно си говореше. Отдавна познавам мъжа ти. Напоследък, докато ти си на работа, много си приказваме! Като истински приятели.

— Не се бой, татко, никъде няма да те затворя.

— Не искам да си провалиш брака, Александра. За мен няма никакво значение. Оня старчески дом не е чак толкова кофти.

— Вече реших, татко. Недей да спориш. Ще останем заедно.

— Дори и да рискуваш семейството си ли?

Тя извади ключовете и дълбоко си пое дъх.

— Да.

— Леле! Това май показва, че кръвта вода… — Баща й завъртя глава към страничния прозорец и заразтрива слепоочията си. — Кръвта вода…

— Не става — довърши Алекс. — Кръвта вода не става.

— Не, не беше така. Имаше нещо друго. Кръвта вода… Знам го, на езика ми е. Стотици пъти съм го казвал. Хайде де, хайде. Уф, най-после! Кръвта вода не става.

Той се обърна към нея с безумна усмивка.

— Кръвта вода не става. Виждаш ли, Алекс, нищо ми няма. Е, може да се налага мъничко да се напрягам, но накрая се сещам. Кръвта вода… вода…

Лоутън силно стисна клепачи и продължи да се опитва да произнесе думите, които просто не му идваха наум.

Стан Рафърти не беше взел предвид Бенито. Това беше проблем. Не очакваше дребният кубинец да играе каквато и да е роля. Щеше да си блъсне главата в предното стъкло, да изпадне в безсъзнание и да остане в несвяст до пристигането на бърза помощ. Така си представяше нещата, но тъй като мисленето му се определяше от теорията на хаоса, всъщност не се стремеше към конкретен резултат нито с Бенито, нито с нещо друго. Хикс го устройваше също толкова, колкото игрек и зет. Колкото по-шантаво, толкова по-добре.