Джеймс Хол - Профил на убиец

Двадесет години по-късно главата му беше претъпкана с криминални факти. Никой учител не бе успял да го накара да учи и да помни дати. Ала като възрастен човек, дори без да се опитва, той беше запаметил няколко хиляди имена, прочути мафиоти, легендарни крадци, и милион и един по-неизвестни личности, на които в „Енциклопедия на престъпността в Америка“ бяха отделили само по няколко реда. Обичаше тези хора, дръзки и смели, мъже с паспорти, подпечатани във всички страни на подземния свят.

По дяволите, ако онзи следобед в библиотеката беше взел Библия, всичко щеше да е съвсем различно. Днес можеше да учи теология или някаква подобна глупост. Да е един от онези идиоти, които чукаха на вратата на всеки и искаха да приказват за Иисус.

Стан Рафърти никога не бе крал, но разбираше психиката на големия крадец. Понякога, след като през нощта беше сънувал, че извършва обир или друго престъпление, сутрин се събуждаше възбуден до крайност.

Когато накрая реши да осъществи свой собствен план, първо направи списък на естествените закони на престъпната вселена. Те бяха три. Толкова лесни за запаметяване, че нямаше нужда да ги записва.

Първият гласеше: самото престъпление не е толкова опасно, колкото онова, което после правиш с парите. Полицията арестуваше повечето крадци, защото след обира извършваха нещо тъпо. Харчеха парите си така, че привличаха вниманието към себе си.

Вторият: не казвай на жена си какво си намислил. Не можеше да преброи колко прочути престъпници бяха предадени от жените си поради ревност, или защото ги бяха вбесили с нещо дребно, което нямаше нищо общо със самото престъпление. И тъй като Алекс работеше в полицията, беше още по-важно да не разкрива нищо пред нея. Това правеше всичко по-вълнуващо — съпруг на ченге, който нанася голям удар.

Да, предполагаше, че Бенито има право. Без Алекс плановете му щяха да си останат само фантазия. Алекс и нейната скапана работа. Всяка сутрин се прибираше, усмърдяна на смърт. На онази кисела металическа воня на кръв, повръщано и барут, която водата не измиваше. Не можеше да се скрие със сапун и парфюми. Стан постоянно се бе опитвал да изхвърли миризмата от ума си, да докосне Алекс, да погали гърдите й, да се опита да се възбуди, ала безуспешно. Любовник с увиснал хуй. И все му се привиждаха трупове — докато я докосваше, докато се целуваха, а пишката му още повече провисваше.

И отгоре на всичко нейният старец дойде да живее при тях. Изведнъж в къщата стана тясно. Той постоянно му се пречкаше. Все едно да имаш бебе в пелени, само че Лоутън тежеше седемдесет килограма и устата му не млъкваше. Ето защо Стан започна да лъже Алекс и да се измъква от къщи, да оставя стареца заключен, докато той висеше в няколко съседни бара. И тогава се запозна с момичето. Умната млада Дженифър, която ухаеше на цветя и канела и плътта й бе мека като току-що изпечени кифлички. Невинна и чиста. И го смяташе за силен и образован. Веднъж му го беше казала. Силен и образован. Като баща, бе прибавила тя. Върхът.

Та ето докъде я беше докарал. Готвеше се да захвърли девет години брак — да нанесе удара и след месец-два, когато нещата се поуспокояха, да напусне Александра и чисто и просто да изчезне.

Правило номер три, любимото на Стан, неговият триумф, носещо личния му печат: когато става въпрос за престъпление, хаосът е за предпочитане пред реда.

Също като другите, тази идея произхождаше от книга. Преди месец съвсем случайно я бе разлистил в една книжарница. Макар че не се отнасяше за престъпление, тя веднага привлече вниманието му.

В нея се говореше за квантова физика и философия, примесени с някакви психологически и религиозни дрънканици. Но главната тема беше хаосът. Авторът твърдеше, че всичко, дори най-строго организираните системи в природата, дори създадените от човека машини, които движеха света — компютрите, двигателите с вътрешно горене, турбините, генераторите, радарите, всички неща, които според него действаха безотказно и резултатно — всъщност изобилствали с всевъзможни видове хаос.

Дебела, скъпа книга. Започна да я чете още същата вечер, докато Александра беше на работа. Не разбра абсолютно нищо. За да схване дори само текста на кориците, човек имаше нужда от университетско образование. Но въпреки това продължи напред и малко по малко смели нещичко, макар че по-късно, когато Алекс го попита за какво се отнася, доста се затрудни да й отговори.

— За хаоса. Че всичко е хаотично.

— Само за това ли? Цялата книга?