Джеймс Хол - Профил на убиец

Изнасилването беше свързано с необходимостта да се задоволиш с друга жена, по-лош вариант на онази, която всъщност желаеш. Изнасилването бе свързано с изкачването на стълбището до апартамента на онази жена в Коконът Гроув, жена, усмихнато застанала на прага, жена, която ти се предлага, пуска те вътре, приема те в дома си. С изкачването на онова стълбище — с омекнали, изтръпнали крака, свит стомах, разтуптяно сърце. С изкачването на онова стълбище, с изправянето пред нея, докато тя се отдръпва, за да те пусне в дома си, в онова тъмно, малко пространство, в което живее, с онова, което се случва после, през следващия час, с онези хиляди намигвания, неприлични лъстиви нотки, трепкане на мигли, предизвикателни жестове и усмивки, с облеклото й, с грима й, всичко, подготвено за теб, да те прелъсти, да покаже сексуалното й покорство. Да те съблазни.

Изнасилването беше свързано със секс. С потребността да се излееш от себе си. С желанието да имитираш и копираш, да повтаряш, повтаряш, повтаряш, докато всичко замлъкне. Докато изпиташ облекчение. Сладко насищане. Неподвижност, празнота, съвършенство. Докато гонгът в сърцето престане да бие. Докато огънят угасне. Докато настъпи ведрост.

И тогава ги убиваше — когато смущенията стихнеха. Вглеждаше се в тях и го виждаше в очите им: мразеха го, защото бе по-силен и взимаше каквото искаше, и тази омраза беше толкова свирепа, че ако не ги убиеше, щяха да го убият те. Правеше го, за да се спаси, за да може да продължи. За да оцелее.

Убийствата не бяха лудост, не бяха нелогично дело на социопат, нито някаква друга психоаналитична глупост. Просто едно животно се вглеждаше в друго и виждаше, че ако има възможност, то ще го убие, затова постъпваше както трябва. Инстинкт. Оцеляване на най-годния. Най-старият закон. Потънал в кръв от милиони години. Убивай или ще те убият.

Те не знаеха нищо за изнасилването.

Към три часа караха някъде към четири милиона долара. Пет чувала с банкноти и две по-малки чанти с монети. Чанта с печати за храни. Обикновен ден. „Сейвингс & Лоун“, супермаркет „Пъбликс“, „Нейшънс Банк“, чейнджбюро, друг супермаркет. Шофираше Стан, Бенито бе в готовност. Уинчестърът беше на стойката помежду им. Една и съща процедура на всяко спиране.

С бронирана жилетка и въоръжен с пистолет тридесет и осми калибър, куриерът Бенито вадеше празните брезентови чанти и ги връщаше пълни, докато Стан оставаше вътре със заключени врати. Заради риска Бенито получаваше по седемдесет и пет цента на час повече. Което означаваше до осем кинта на ден. Ако бе искал, Стан беше можел да получи тази работа, а бог му бе свидетел — парите му трябваха. Но се бе отказал. Имаше нещо по-добро предвид. Нещо, което изискваше да е на волана.

Обикновено си приказваха, но днес Стан не беше много разговорлив. Бронираната жилетка го стягаше, пречеше му да диша. Под лявата му мишница сякаш имаше нажежена жичка.

— Тъстът ти пак ли откачи?

Не, отвърна Стан, старецът си бил наред.

— Значи е жена ти — каза Бенито. — Какво стана, да не е научила за кръшкането ти? За оная Дженифър, как й беше фамилията?

— Млъкни.

— Ей, аз нямам нищо против кръшкането, нищо че съм верен на жена си, разбирам какво е да гониш някоя фуста. С жена като твоята напълно ти съчувствам. Хубава, ама безразлична към секса. Виж, грозните са друго нещо. Грозни и надървени, тия най ги харесвам. Това ти е грешката, Стан, оженил си се за хубавица. Изглеждала е страстна, ама в най-важното хич я няма. Шунка и сирене без майонеза. Тия са най-лошите. Не те обвинявам, че чукаш всичко наред, приятел. Всичко ми е ясно.

— Млъквай, Бенито.

— Разбрах. Днес ще избягаш с нея. Познах, нали?

— Пак сбърка, задник такъв. Просто още един ден в рая. Нищо особено.

— Недей да ме лъжеш, приятел. Виждам го изписано на лицето ти, все едно нещо ти се е навряло в гъза и е умряло там. Например таралеж. Това ли е, да нямаш таралеж в гащите?

— Да, това е — отвърна Стан. — Таралеж.

— Добре де, щом не искаш да споделиш с приятеля си. Заедно сме от пет години, споделяме си всичките грижи, разголваме се до дъното на душата си, естествено, така си е редно. Нещо те мъчи, постоянно си свиваш устата, костите ти направо се подават от месото. А пък ти ми обръщаш гръб, викаш ми да млъкна, затръшваш ми скапаната врата пред носа. Ей, мога да го понеса. Имам за какво да си мисля. Знам как да се забавлявам.

— Ами тогава се забавлявай.

— Готово бе. Ще си седя и ще си спомням всички жени, с които съм спал през последната година. Ще си представям голите им тела. Ще ги гледам като на кино в главата си. Ще си спомням как са миришели, какъв е бил вкусът им, всички подробности. Няма нужда да си приказвам с теб, приятел. Ти само върти геврека, трай си и ме остави да си представям женските.