Джеймс Хол - Профил на убиец

— Добре — отвърна Стан. — Хайде да видим колко време ще изтраеш, без да дрънкаш. Може пък да подобриш личния си рекорд от единайсет секунди.

Бенито замълча за миг, после попита:

— Да не се готвиш да направиш нещо глупаво, а?

Стан не откъсваше очи от червения кадилак пред тях.

— Щото ако си мислиш такива работи, трябва да ми кажеш, за да мога веднага да се чупя.

— За какво говориш, мама му стара?

— Моят старец изглеждаше точно като теб оная нощ, когато лапна патлака. Не искам да пътувам с човек, който си мисли за самоубийство.

Стан погледна към дребничкия куриер. Къдрава черна кубинска коса, тъмна кожа. Можеше и да е мулат. Дълги мигли. Ако го срещнеше на улицата, човек щеше да го помисли за педал, но Стан знаеше, че Бенито има четири деца. И огромна дебела жена, два пъти по-висока от него. В главата му не можеше да има никакви голи жени, защото жена му заемаше цялото пространство.

— Нищо ми няма — каза той. — Просто си имам неприятности. Остави ме на мира.

Бенито щракна с пръсти, после няколко пъти се почука по главата.

— Мама му стара, разбира се. Сега се сетих. Заради Кървавия изнасилвач е. Той е убил още едно момиче и твоята госпожа пак ще започне да закъснява от работа. И старият Стан ще трябва да слуша какво е извършил оня тип, всяка вечер да си седи вкъщи с побъркания си тъст, и няма да може да излиза със своето захарче. Прав ли съм? А? Познавам те като собствената си длан, какво ще кажеш?

Стан отново го стрелна с поглед.

— Единайсет секунди, забрави ли? Защо не се опиташ да поставиш световен рекорд, Бени? Например остатъка от деня. Така наистина ще ме шашнеш.

Бенито се намуси, после сви устни, прокара пръсти над тях, все едно ги закопчаваше с цип, за всеки случай завъртя ключа, хвърли го и се отпусна назад на седалката си.

Стан излезе на Бискейн булевард. Бяха навлезли в Авентура. Наоколо виждаше всички онези бизнес командоси, наизлезли със своите кадилаци и мерцедеси на лов за сделки. Той се престрои в дясното платно зад един бавнодвижещ се буик и от светофар на светофар се насочи на юг към Сто петдесет и първа улица, където продължиха по магистралата, после по Сто тридесет и пета и на запад до шосе I-95. Още двадесет минути, петнадесет, ако нямаше много движение, и щяха да пристигнат. И тогава щеше да се случи. От нормален, спазващ закона гражданин щеше да се превърне в голям престъпник. Ако скапаните му нерви издържаха, разбира се.

Ако се опиташе да организира идеално престъпление, човек се обричаше на провал. Така го виждаше Стан. Престъпленията се объркваха от дребни неща, които неочаквано изскачаха на пътя — микроскопична прашинка, която попадаше между зъбните колела и ги караше да спрат точно в най-неподходящия момент. Или случаен електрон, който в решителния миг даваше на късо. Не съществуваше такова нещо като идеално престъпление. И никога нямаше да съществува.

Стан знаеше за какво става дума. През целия си живот беше чел книги за престъпления, още от онзи следобед, когато майка му го заряза в библиотеката, за да отиде в бара с гаджето си. Той се повъртя наоколо, взе една книга от лавиците, разтвори я и на първата страница видя гол женски труп, открит в пусто поле. Коя бе жената? Как се беше озовала там? Защо я бяха убили? Осемгодишното момче взе книгата в ъгъла, седна и се зачете. Ушите му се зачервиха, сърцето му се свиваше. Опитваше се да си представи, че върви из полето и се натъква на тялото. Историята го грабна и той не вдигна поглед чак докато след час-два майка му дойде да го прибере. Веднага щом успя да се освободи, Стан се върна в библиотеката и потърси книгата. Намери я, прочете я докрай и откри, че изпитва глад за още. Накрая се престраши и попита библиотекарката дали случайно няма други подобни книги.

— Значи криминалистиката ти харесва, така ли, млади човече? — попита тя. Въпросът му се стори подвеждащ, но кимна. — О, на мен също — каза библиотекарката. — Просто обожавам загадките. — Възрастната жена, която можеше да му бъде баба, винаги носеше една и съща рокля — тъмносиня на бели цветя. Тя го взе под крилото си и го насочваше към една или друга книга за убийства.

От този ден нататък си намери занимание. Истински престъпления, криминални списания, криминални истории във вестниците. Всички други деца гледаха телевизия и играеха на видеоигри, но Стан четеше за Хърман Уебстър Мъджит, убиец, крадец и подпалвач, най-симпатичният човек на света, освен че бе убил над двеста жени. Национален шампион. Или за Дилинджър, Франки Карбо, Ал Спенсър, автор на най-великите банкови обири в Оклахома.