Джеймс Хол - Профил на убиец

Изнасилвачите и убийците във филмите винаги бяха буйстващи безумци. Живееха в помещения, в които летяха отвратителни насекоми или по стените бяха залепени хиляди ужасяващи изрезки от вестници. Бяха неудачници, носеха смешни дрехи и дебели, омазнени очила. Изнасилвачите във филмите нощем се мъкнеха по курви и стриптийзьорки. Но той не беше такъв. Не следеше новините, много четеше, ала не претендираше, че е интелектуалец. Можеше да е мрачен, но и да се смее. Притежаваше добър вкус за облекло и мебели, стил — съчетание между модерен и класически, беше умен и имаше много приятели, и мъже, и жени. Печелеше добре. Караше двугодишна хонда, най-често срещаната кола по улиците на Маями. Пееше вярно и чудесно разказваше вицове. Винаги гласуваше и даваше приноса си за опазването на околната среда. От време на време ходеше на църква, но не беше фанатик. Държеше се любезно с хората в магазините и кината и беше добър шофьор. Обичаше да яде и пие, но не беше лаком. Посещаваше и закусвални, и четиризвездни ресторанти. Поддържаше спортна форма с вдигане на тежести и тичане. Играеше шах и дартс в един ирландски бар. Хората го познаваха по име, харесваха го и понякога му се обаждаха да поплачат на рамото му, дори го канеха да гледат заедно по телевизията борба и бейзбол. Можеше да отиде навсякъде, без да го забележат. Чувстваше се добре почти във всякаква обстановка.

В него нямаше нищо зловещо. Абсолютно нищо. Той наблюдаваше движението по Бискейн булевард и отпиваше от кафето си. Мразеше вестниците, още повече телевизията. Мразеше журналистите. Тяхното високомерно, цинично отношение, сякаш бяха виждали всичко, престъпления и мръсотия, и нищо не ги изненадваше. Наричаха го „Кървавия изнасилвач“, подиграваха се с него.

Размърда се на пейката, за да се намести по-удобно. Чувстваше се изтощен и го боляха ставите. Май се разболяваше от грип. Кучката сигурно го бе заразила с всички ония целувки на дивана, пъхайки езика си навътре в гърлото му, сякаш е зажадняла за нещо дълбоко в него.

Беше уморен и кой знае защо потиснат. Тези неща му струваха все повече. Възстановяването можеше да отнеме цяла седмица. И още толкова преди пак да започне да мисли за това, да потърси друга жена, да усети кипенето на кръвта. Не бе похотлив по природа — винаги готов за оная работа като някои мъже на неговата възраст. Всъщност се възбуждаше бавно.

Ненавиждаше онези телевизионни експерти с техните заучени обяснения на акта на изнасилване. Така наречените власти твърдяха, че това било чисто насилие и нямало нищо общо със секса. Че произтичало от необходимостта на мъжа да наложи властта си над жената, от омразата му към нея или от някакви други глупости. Ала не беше така. Ако причината бе омраза или насилие, мъжът нямаше да изнасили жената, а жестоко да я пребие, да я удуши и да я остави просната на пода.

Не, изнасилването беше свързано със секса. Със секса и само със секса. С кипенето на кръвта му, с онова гъделичкане дълбоко в аксоните на мозъчната му кора. С невроните, допамина и дендритите, с хилядите нетърпеливи създания в мозъка му. С Павлов и неговото куче. С веществата, които бяха еволюирали в продължение на милиони години, откакто някой негов праотец, нещо бяло и лигаво, бе излязло на сушата и се беше скрило под някой камък. Изнасилването бе свързано с гънките на кожата, с мириса на плътта, с твърдостта и мекотата, с огъването и хапането, с вмъкването в горещия тесен сфинктер на жената.

Той допи кафето си и вдигна чашата си високо във въздуха, без да търси с поглед келнерката. И въпреки че ръката започна да го боли, остана в тази поза, докато жената се появи с каната си.

— Ужасно е — усмихна й се той и се опита да я спечели. — Онази млада жена. Страшно и тъжно.

— Да — съгласи се келнерката и напълни чашата му. — Започва да ми писва от Маями. Не си струва да търпиш всичко това само заради хубавото време. Тъкмо казвах на Дорис…

— Вие сте много добра сервитьорка — прекъсна я той и завъртя глава към прозореца. — Отлично си вършите работата.

— Мерси.

— За мен е чест да ме обслужвате.

— Хм, благодаря.

Тя постоя още няколко секунди, после се завъртя на скърцащите си гуменки и се отдалечи.

Изнасилването бе свързано с жена, която не може да притежаваш. С точно определена жена. С образ в съзнанието ти, ясен, чист и неизменен. С лицето й, тялото й, гласа й, начина, по който се е полюшвала или е стояла. С една жена над всички други. С гризящия те копнеж, бавното горене дълбоко в теб.