Джонатан Келерман - Кървава разходка

— Откога сте тук?

— От пет години.

— А преди това?

— Преди това е имало известни проблеми.

— Така — каза Майлоу, като погледна бележките си. — При толкова малко освободени пациенти ще бъде съвсем лесно да се издирят онези, които са навън.

Суиг леко плесна с ръце.

— Да, но за това е необходимо, съдебно нареждане. Дори нашите хора имат права — не можем например да преглеждаме кореспонденцията им без очевидно доказателство, че са извършили някакво нарушение.

— Значи можете да ги тъпчете с лекарства, но не и да ги шпионирате?

— Разликата е в това, че лечението се прави за тяхно добро. — Суиг придърпа креслото си напред. — Вижте какво, аз не се опитвам да затруднявам работата ви, детектив, но наистина не ми харесва насоката на разпита ви. Разбирам предположението, от което изхождате: доктор Арджънт е работела с опасни личности, а сега е убита. Предвид случилото се, това е логично. Но както казах, тук вероятно е по-безопасно, отколкото във вашия участък.

— Значи искате да кажете, че аз трябва да преровя документите ви, за да разбера кой е бил освободен.

— Боя се, че е така. Повярвайте ми, ако съществуваше някакъв очевиден риск, не мислите ли, че щях да ви информирам? Дори и само заради собствената ми безопасност. Не можем да си позволим грешки.

— Чудесно — каза Майлоу с лекота, която ме накара да го погледна. — Да продължим нататък. Какво можете да ми кажете за доктор Арджънт като личност?

— Не я познавах добре — отговори Суиг, — но тя беше компетентна, спокойна, трудолюбива. Никакви конфликти с персонала или пациентите. — Той извади една папка и прегледа съдържанието й. — Тук има нещо, което мога да ви дам. Нейното лично досие.

— Благодаря ви, сър.

Майлоу пое папката, подаде ми я и отново взе да драска нещо в бележника си. В папката бяха молбата на Клеър Арджънт за назначаване на работа, кратка автобиография и снимката й. Резюмето се състоеше от пет листа. Няколко публикувани студии. Невропсихология. Срок за лечение на алкохолици. Все в авторитетни списания. Назначение като лектор в клиника. Защо е напуснала и дошла тук?

Снимката показваше миловидно, малко широко лице, озарено от свенлива усмивка. Гъста тъмна коса, дълга до раменете и подвита навътре, с бухнал бретон, бяла кариока и бебешко синя блуза с деколте по врата. Светла кожа, съвсем лек грим, големи тъмни очи. Първото прилагателно, което ми дойде наум, беше „благоразумна“. Може би малко по-наивна, отколкото се полага на човек на нейната възраст, въпреки че изглеждаше по-скоро тридесетгодишна, отколкото на тридесет и девет, както се разбираше от рождената й дата.

На снимката нямаше дата, което значеше, че може да е направена преди няколко години. Беше станала доктор на науките преди десет години. Снимка по случай дипломата? Продължих да изучавам лицето й. Очите бяха блестящи, топли — най-хубавото в нея. А сега обезобразени. Нечий трофей?

— Боя се, че не мога да ви кажа кой знае какво — наруши тишината Суиг. — Нашият персонал е от над стотина души, включително повече от двадесет психолози и психиатри.

— Останалите са надзиратели, както мистър Долард?

— Надзиратели, лекари с други специалности, сестри, аптекари, секретарки, готвачи, водопроводчици, електротехници, пазачи.

— И вие не знаете дали някой от тях не е имал някакви взаимоотношения с доктор Арджънт извън работата?

— Боя се, че не.

— Работила ли е постоянно с някои членове на персонала?

— Ще трябва да проверя.

— Моля, направете го.

— Разбира се. Ще ми трябват няколко дни.

Майлоу взе папката от ръцете ми, отвори я и прелисти страниците.

— Оценявам, че ни предоставихте тази папка, мистър Суиг. Когато я видях, изглеждаше съвсем различна.

Сякаш за да избегне всякакъв коментар, Суиг се обърна към мен:

— Вие психолог ли сте, доктор Делауер? Съдебен психолог?

— Клиничен. Понякога давам консултации.

— Работили ли сте с опасни психопати?

— Работих като стажант-лекар в Атаскадиро, но имах подобни случаи.

— Тогава Атаскадиро трябва да е било доста противно място.

— Наистина беше такова — потвърдих аз.

— Да — каза той. — Преди да се появи „Старкуедър“, това беше най-противното място. Сега там се занимават предимно със сексуални престъпници — добави презрително.

— Вие също имате такива пациенти тук, нали? — намеси се Майлоу.

— Неколцина — отговори Суиг. — Непоправими индивиди, изпратени на лечение от някогашната съдебна система. Днес ги пращат в затвора. От години не сме приемали подобни пациенти.