Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Построен през 1938 година като място за почивка на Франклин Делано Рузвелт, районът, известен като Кемп Дейвид, бе наречен Образцова почивна зона Катоктин, която се ползваше от федералните служители и техните семейства. Това бяха сто двадесет и пет акра земя, заобиколена от ограда и обрасла с гъста гора, в която растяха дъбове, хикори, трепетлики и ясени. Вилите за гости — използвани от чуждестранни дипломати, приятели и роднини на президента и други посетители — бяха разположени на разстояние едни от други. С Аспен ги свързваше лабиринт от тесни пътеки.

Клайн забеляза между дърветата „Марин Едно“ — президентския хеликоптер. При сегашните обстоятелства се радваше, че пътят от тук до Вашингтон е само тридесет минути.

Вратата му отвори агент на тайните служби. Клайн влезе в малко фоайе с борова ламперия. Втори агент го придружи през уютната всекидневна до удобната просторна стая, която служеше на президента за кабинет.

Президентът Самюъл Адам Кастила седеше зад бюро от борова дървесина и преглеждаше документи. Облечен в дънкова риза и плетена вълнена жилетка, бившият губернатор на Ню Мексико стана и подаде на Клайн едрата си груба ръка. Тъмносивите очи зад очилата го изгледаха изпитателно.

— Обикновено казвам, че се радвам да те видя, Нейт — каза президентът. — Но след като спомена, че е спешно…

— Съжалявам, че ви обезпокоих, господин президент, но работата не търпи отлагане.

— Има ли отношение към онова, за което говорихме в Хюстън?

— Боя се, че да.

Президентът кимна към един от диваните.

— Разкажи ми.

Пет минути по-късно Кастила знаеше дори повече, отколкото би му се искало.

— Какво ще препоръчаш, Нейт? — тихо попита той.

— Да организираме „ОГНЕНА СТЕНА“ — отсече Клайн. — Никой от пътниците не бива да напуска терминала.

Разработена в сътрудничество с Федералното авиационно управление, Федералното бюро за разследване и Пентагона, „ОГНЕНА СТЕНА“ беше мярка срещу нахлуване на терористи в Съединените щати. Ако получеха предупреждението навреме, всеки вход в страната щеше да бъде заварден от агенти на службите за сигурност в очакване да се появи човекът, с чието описание разполагат. Клайн знаеше, че вече е твърде късно да се предприеме подобна мярка на „Дълес“. Най-доброто, което можеше да направи, беше да уведоми всеки униформен и цивилен служител в комплекса и да започне ловът. Още докато агентите пътуваха към летището, Федералното авиационно управление можеше да изпрати по факс списък на пътниците до централния команден пост.

Президентът го погледна, кимна и посегна към телефона. За секунди се свърза с Джери Матюс, шефа на ФБР, и му обясни какво трябва да се направи.

— Нямам време да ти съобщя всички подробности, Джери. Просто нареди да се предприеме „ОГНЕНА СТЕНА“. Докато говорим, ще ти изпратя по факса описание на заподозрения.

Президентът взе скицата, която Клайн му подаде, и я пъхна във факса.

— Джери, истинското му име е Иван Берия. По националност е сърбин. Но се представя за Джон Стрелников и пътува с фалшив американски паспорт. Не е — повтарям — не е американски гражданин. Джери, това е ситуация от пето ниво.

Пето беше най-високото ниво, което означаваше, че въпросното лице трябва да се смята не само за въоръжено и опасно, но и пряко застрашаващо сигурността на страната.

Президентът затвори телефона и се обърна към Клайн.

— Ще се обади веднага, щом операцията започне — той поклати глава. — Попита ме — с голямо уважение, имай предвид — кои са източниците ми.

— Оценявам позицията ви, сър — отговори Клайн.

— Това е едно от задълженията ми.

След кошмара, предизвикан от проекта „Хадес“, когато бе избран, Самюъл Кастила се закле, че никога повече правителството на Съединените щати няма да бъде заварено неподготвено. Макар че уважаваше работата на съществуващите агенции, той сметна, че му е необходима нова група — малка, елитна, ръководена от един-единствен човек, който да не е публична фигура и да докладва само и лично на него.

След продължителен размисъл Кастила избра Натаниъл Клайн за ръководител на групата, която щеше да стане известна под името Приют едно. Като използваше средства, предпазливо изтеглени от различни правителствени департаменти, и наемаше само най-способните и лоялни мъже и жени, Приют едно се превърна от безплътна идея в железен юмрук на президента.

„Този път — помисли Кастила — имаме възможност да спрем чудовището, вместо да се мъчим да овладеем ужаса, който то ще причини.“