Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Ще го направя. А вторият човек, за когото споменахте — онзи, с когото Берия може да се е срещнал в Москва?

— Там е слабото ни място, сър — тихо каза Клайн. — Ако разберем кой е, можем да го използваме, за да стигнем до Берия.

Щом дочу сигнала, който показваше, че самолетът е стигнал до изхода, Адам Трилор скочи от седалката си и тръгна към предната врата. Останалите пътници от първа класа го последваха и по този начин създадоха преграда между него и човека, който не биваше в никакъв случай да го забележи.

Той барабанеше с пръсти по чантата си, като с нетърпение очакваше да се отвори шлюзът. Инструкциите му бяха точни. Той си ги повтаряше отново и отново, докато не ги запомни като молитва. Единственият въпрос беше дали ще успее да ги изпълни без нечия намеса.

Люкът се спусна надолу и потъна в стената, стюардесата излезе навън и Трилор се втурна след нея. Тръгна с бърза крачка, премина през ръкава в ярко осветен коридор, който свършваше до един асансьор. Спусна се надолу и се озова при гишетата на имиграционната служба. Зад тях бяха багажните ленти и местата за митническа проверка.

Трилор очакваше и би предпочел да има тълпи. Но летище „Дълес“ не е толкова натоварено, колкото „Кенеди“ или „Лос Анджелес“, а и нито един международен полет не беше кацнал по същото време или малко преди „Америкън“ 1710. Той застана пред едно празно гише и представи документите си на служителя, който провери паспорта му и зададе няколко безсмислени въпроса относно това къде е ходил. Трилор му каза, че е бил в Русия, за да посети гроба на майка си. Служителят кимна важно, драсна нещо върху митническия формуляр и му махна да минава нататък.

Трилор имаше багаж, но не му се губеше време да чака появата му на лентата. По този въпрос инструкциите бяха пределно ясни: да излезе от терминала максимално бързо. Докато минаваше покрай лентата, той се осмели да погледне през рамо. В другия край Джон Смит бе застанал пред гишето за дипломати и екипажи на самолети. Защо там…? Разбира се! Смит беше от Пентагона. Би следвало да пътува с военна карта за самоличност, а не с цивилен паспорт.

Като държеше личната си карта, Трилор се приближи до един митнически служител.

— Нямате много багаж, господине — отбеляза митничарят.

Като си спомняше инструкциите, Трилор обясни, че е изпратил багажа си със сигурна куриерска агенция, обслужваща богати пътници, които не обичат да се занимават с куфари. Тъй като познаваше този вид услуги, митничарят го пусна.

С крайчеца на окото си Трилор зърна Смит да се отправя към същия митничар. Той зави надясно, за да не навлиза в полезрението му.

— Не натам, господине — извика му агентът. — Трябва да тръгнете наляво.

Трилор рязко се обърна и почти затича през тунела, който водеше към аерогарата.

— Доктор Смит?

Той се обърна към митничаря, който се приближи към него.

— Да?

— Търсят ви по телефона, господине. Можете да говорите оттук.

Митничарят отвори една стая, където разпитваха задържаните пътници. Като посочи телефона на бюрото, той каза:

— Първа линия.

— Смит слуша.

— Джон, Ранди е.

— Ранди!

— Слушай. Нямам много време. Току-що получих сигурна идентификация на онзи тип от снимката. Това е Адам Трилор.

Смит стисна слушалката.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Изчистихме видеоизображението достатъчно, за да получим ясна снимка, която изпратих в посолството. Не се тревожи, където и да се намира котката, тя все още е в чувала. Направих предварително проучване на Трилор и поисках проверка на миналото му.

— Какво откри?

— Майка му е рускиня. Починала е неотдавна. Трилор идва доста често, предполагам, за да й отдаде почитта си. А, да — той е в същия самолет, с който пътува и ти: „Америкън“ 1710.

Смит се смая.

— Ранди, нямам думи да ти благодаря. Но трябва да бягам.

— Какво да правя с лаптопа и мобилния телефон, които ми остави?

— Можеш ли да накараш твоето гениално хлапе да поработи върху тях?

— Ще видя какво мога да направя. Ще ти се обадя веднага щом открия нещо.

Смит излезе от офиса, бързо се върна на гишето и намери митничаря, който го бе повикал за обаждането.

— Имам нужда от помощ — настоятелно каза той, като показа военното си удостоверение. — Търся един пасажер от полет 1710. Можете ли да проверите дали вече е преминал митническия контрол? Името му е Адам Трилор.

Митническият агент се обърна към компютъра си.

— Минал го е точно на това гише. Трилор. Излезе преди около две минути. Искате ли…?