Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

„Никълс… Ранен…“ Невъзможно!

Дръпна от пурата, за да се вземе в ръце. Тъй като беше опитен командир, Ричардсън бързо обмисли възможностите и взе решение. Първото му обаждане беше до бараките за подофицери в лагера. Отговори му рязък отчетлив глас.

Второто обаждане на Ричардсън бе до заместник-директора на Агенцията за национална сигурност Антъни Прайс. Той също отсъстваше, но за щастие не беше заминал чак в Александрия, където живееше.

Докато чакаше пристигането на двамата мъже, Ричардсън прослуша записа на разговора. Макар че секретният му телефон бе оборудван с най-модерната записваща техника, качеството на записа беше лошо. Ричардсън не можеше да каже дали обаждането е от близко, или от далечно разстояние. Не мислеше, че „Никълс“ се намира много далеч, не и ако беше готов да дойде на среща в убежище Алфа.

Но Никълс беше мъртъв!

Мислите на Ричардсън бяха прекъснати от почукване на вратата на кабинета. Посетителят му беше едър мускулест мъж на около тридесет и пет години, със сламеноруса, остригана почти до кожа коса и светлосини очи. Работните дрехи бяха здраво изпънати върху мощните му мускули.

— Добър вечер, генерале — отсече сержант Патрик Дрейк.

— Свободно — изкомандва Ричардсън.

Той махна към бара с алкохолни напитки в ъгъла и каза:

— Сипете си нещо за пиене, сержант. Повярвайте ми, ще ви бъде необходимо.

Петнадесет минути по-късно Антъни Прайс влезе в стаята, придружен от адютанта на генерала.

— Добър вечер, Тони.

Прайс погледна към Дрейк и вдигна вежди.

— Какво става, Франк?

— Става ето това — отговори Ричардсън и рязко натисна бутона за включване на касетофона.

Докато слушаха размяната на реплики, той следеше лицата на двамата мъже. Забеляза само искрено недоумение, у Прайс примесено с тревога.

— Как, по дяволите, Никълс би могъл да се обади? — настоятелно попита Прайс и се обърна към Дрейк. — Ти, стори ми се, ни каза, че е мъртъв, войнико!

— При цялото ми уважение, сър, трябва да повторя, че Никълс е мъртъв — безизразно отговори Дрейк и погледна към Ричардсън. — Генерале, видях как Никълс беше ранен с нож в корема. Знаете, че няма начин човек да оживее след такова нещо, освен ако не получи незабавна медицинска помощ, а наблизо нямаше.

— Трябваше да се увериш, че е мъртъв — отсече Прайс.

— Тони, стига! — намеси се Ричардсън. — Помня рапорта ви след акцията, сержант. Но може би трябва да съобщите някои подробности на господин Прайс.

— Да, сър — Дрейк се обърна към Прайс. — Сър, нашата свръзка, Франко Грималди, прояви небрежност. Позволи на Питър Хауъл да забележи капана. Хауъл обезоръжи първо него, после ние с Никълс се приближихме и той се захвана с нас. Успя да вземе пистолета на Никълс и простреля Грималди. Тогава нямах друг избор, освен да се изтегля. Заповедта беше да проведем операцията в нелегалност. Ако нещо се объркаше, трябваше да се откажем и да изчакаме по-добра възможност.

— Но тя не се е появила — саркастично отбеляза Прайс.

— Такива са обратите на войната, сър — безизразно отговори Дрейк.

— Стига сте се препирали! — отсече Ричардсън. — Дрейк изпълняваше заповеди, Тони. Това, че операцията е отишла по дяволите, не е по негова вина. Въпросът сега е кой се представя за Никълс!

— Очевидно Питър Хауъл — отговори Прайс. — Изглежда, че Никълс е живял достатъчно дълго, за да му даде телефонния номер за свръзка.

Ричардсън погледна към Дрейк.

— Сержант?

— Съгласен съм, че Никълс му е съобщил номера, сър. А също и мястото за срещи. Иначе този, който ви се е обадил, щеше да попита къде се намира убежище Алфа. Но не вярвам да е бил Хауъл.

— Защо?

— Хауъл не живее в тази страна, сър. Макар че вече се е оттеглил, отдавна подозирахме, че все още участва в отделни операции. Оказа се, че е работил със Смит срещу проекта „Хадес“. Мисля, че Хауъл би се включил в операция по негова молба, но би го направил само извън нашата страна. Затова той, а не Смит, беше в Палермо. Смятам, че Смит ви се е обадил, генерале.

Ричардсън кимна.

— Така мисля и аз.

— Смит… — промърмори Прайс. — Пак стигаме до него. Първо ни се изпречи на пътя в Москва, после Берия изчезна. А сега е тук. Франк, трябва да се погрижиш за него и да го премахнеш веднъж завинаги.

— Да — съгласи се Ричардсън. — Затова го инструктирах да отиде в убежище Алфа — той погледна Дрейк. — Там ще го чакаш ти.

Обут във високи ботуши и черни панталони, облечен в поло и тъмно найлоново яке, Джон Смит излезе незабелязано от къщи и се качи в колата си. Докато напускаше Бетесда, постоянно хвърляше поглед към огледалото. По тихите улици на предградието не го последва нито една кола. Нямаше опашка и по Белтуей.