Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Травис Никълс и Патрик Дрейк… сержанти от Армията на Съединените щати. И двамата произхождаха от едно и също малко градче в централен Тексас, където младите мъже отиваха или да работят на нефтените находища, или да служат в армията. Калени в битките ветерани, те бяха участвали във военните действия в Сомалия, Персийския залив и — най-наскоро — в Нигерия.

Смит остана заинтригуван от докладите за физическата им подготовка от сержантското училище във Форт Бенинг, Джорджия. Никълс и Дрейк бяха завършили първи и втори по успех в класа си — силни, непоколебими мъже, чието настървение е било допълнително изостряно от инструкторите им по бойни изкуства.

„И после следите им се изгубват…“

Сега Смит знаеше какво бе имал предвид Клайн, като беше казал, че „много неща липсват“. Във всяка от последните пет години имаше по няколко месеца, през които липсваха каквито и да било данни за войниците. Нямаше забележки от командващите офицери; нямаше никакви поръчки за превоз или транспорт.

Воден от опита си като военен, Смит можеше да предположи къде бяха изчезвали Никълс и Дрейк. Във всички подразделения на армията съществуваха специални части. Най-известните сред тях бяха рейнджърите. Но имаше и други, чиито членове бяха набирани измежду най-опитните и калени в битки поделения. Във Виетнам те бяха известни като ПДР — патрули за дълбоко разузнаване; в други части на света нямаха име.

Смит знаеше за съществуването на три такива части, но подозираше, че има и повече. Не познаваше никого от войниците в тях и не разполагаше с достатъчно време и средства, за да започне издирване по незначителна следа. Имаше само един начин: да тръгне от телефонния номер, който Питър Хауъл бе изтръгнал от устата на умиращия Травис Никълс.

През следващия един час Смит обмисляше план след план. От всеки изваждаше по един или два детайла, които, събрани заедно, образуваха последователно цяло. След това започна да го разглежда от всички страни, да търси слаби места, да премахва излишните въпроси, да се стреми да получи максимална преднина. Знаеше, че в мига, в който се обади на този все още неизвестен човек, комуто принадлежеше несъществуващият телефонен номер, животът му щеше да зависи от всяка по-нататъшна дума и действие.

Насекомите и птиците отвън започнаха нощния си концерт. Смит стана да затвори прозореца и в този миг телефонът звънна.

— Джон, Ранди е.

— Ранди! Колко е часът при теб?

— Не знам. Изгубих представа за времето. Слушай, Саша разби защитите на лаптопа. Всички електронни съобщения — а и всичко останало — се чете.

Той долови в тона й желание да получи обяснение.

— Имам нужда от информацията, Ранди — спокойно каза Смит. — Не ми задавай въпроси. Не сега.

— Джон, ти ме помоли да ти направя услуга. Аз я направих. От малкото, което прочетох, стигнах до извода, че това е взривоопасно. Споменава се „Биоапарат“ и нещо, наречено „Споразумението «Касандра»“.

— Но аз не съм го видял — побърза да каже Смит. — Затова ми трябва: за да се опитам да разбера какво става.

— Отговори ми на един въпрос — отвърна Ранди. — Тази „ситуация“, каквато и да е тя, в Русия ли е локализирана? Или по някакъв начин е излязла извън границите й?

Смит и преди се беше сблъсквал с праволинейността на Ранди. Знаеше, че тя не търси слава; Ранди беше агент от разузнаването и се стараеше да си върши работата. Той трябваше да я убеди по някакъв начин, че интересите му съвпадат с нейните.

— Нещо е излязло навън — каза.

Тя млъкна. След малко отново заговори:

— Не е като „Хадес“, нали, Джон? Не отново!

— Изобщо не е като „Хадес“ — увери я Смит. — Възникна ситуация тук, у дома. Повярвай ми, този път ударихме всички спирачки. Заповедите идват от най-висока инстанция. Разбираш ли? От най-високата — той й даде време да осмисли думите му. — С това, което си направила, ми оказваш неоценима помощ. Моля те, повярвай ми: там, където се намираш, не можеш да направиш нищо повече. Поне не сега.

— Да разбирам ли, че не искаш да уведомявам Ленгли?

— Това е последното нещо, което бих искал да направиш. Моля те да ми вярваш, Ранди. Моля те.

След миг колебание Ранди отговори:

— Не става въпрос за доверие, Джон. Просто не искам… Не мога да понеса да възникне друга ситуация като „Хадес“ и аз да стоя безучастна.

— Никой не може. И това няма да се случи.

— Поне мога ли да се надявам, че ще ме държиш в течение?

— Доколкото ми е възможно — искрено отговори Смит. — Тук нещата се развиват бързо.