Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Но…?

Ландън отново прегледа графика на експериментите.

— Мегън Олсън е трябвало да проведе първия експеримент върху легионната болест. Това е единственият микроб в програмата. Така и не е започнала работа.

— Може ли микробът да се е измъкнал навън по някакъв начин?

— Вероятността за това е десет хиляди на едно. Разполагаме с всички видове сензори за засичане на евентуално изтичане на материал от Биоизпитания. Но да допуснем, че е станало така. Легионната болест не действа толкова бързо. Ако нещо е убило екипажа, направило го е за минути.

За миг се възцари мълчание.

— Знам, че това не е от моята компетентност — заговори накрая Уорфийлд, — но като премислям всички възможности, все ми се струва, че някой микроб е излязъл от лабораторията.

— Неофициално ще ти призная, че се изкушавам да се съглася с теб — отвърна Ландън. — Но не бих подхвърлил тази идея на президента. Засега просто не знаем нищо.

— Президентът ще задава въпроси — многозначително произнесе Уорфийлд. — Мисля, че знаеш какъв ще бъде първият.

Ландън затвори очи.

— Такава е процедурата, Рич. По време на излитането отговорникът по безопасността следи работата на совалката. Пръстът му не слиза от бутона за взривяване. Ако нещо се обърка… Нали помниш „Чалънджър“? След като външният резервоар избухна и совалката се взриви, след тях тръгнаха и ракетите. Отговорникът по безопасността ги свали. Совалката има опция за унищожаване, която можем да активираме при завръщането й. Засега е все още достатъчно далеч, така че ако се наложи, имаме време да я взривим без какъвто и да било риск за населението долу.

Той направи пауза.

— Рич, когато говориш с президента за това, напомни му, че само той може да издаде такава заповед.

— Добре, Хари. Нека му разкажа как стоят нещата засега. Не се учудвай, ако ти се обади лично.

— Щом науча нещо повече, ще ти съобщя веднага — каза Ландън.

— Хари, последен въпрос: можем ли да приземим совалката на автопилот?

— По дяволите, така можем да приземим и 747 6 6 Пътнически самолет „Боинг — 747“ — „Джъмбо джет“, най-големият пътнически самолет в света. — Бел. прев. . Въпросът е дали искаме да го направим.

После Ландън се обади на отговорника по сигурността, който вече беше уведомен за спешния случай. Ландън му обясни ситуацията, доколкото можа, и добави, че първоначално планираната продължителност на полета е била осем дни.

— Ясно е, че за осем дни вече и дума не може да става — каза той. — Въпросът не е дали, а кога ще я свалим.

— След като влезе в обсег ли? — тихо попита отговорникът по сигурността.

— Ще видим.

Ландън продължи по списъка, който включваше генерал Ричардсън и Антъни Прайс. В качеството си на началник-щаб на ВВС Ричардсън беше също и командир на Дивизията за космическа сигурност, която беше длъжна да идентифицира и следи всичко, което се появеше на Земята или в околоземна орбита. Като глава на Агенцията за национална сигурност Прайс също беше включен в списъка, тъй като совалките понякога изпълняваха специални мисии, спонсорирани от АНС.

Винаги когато приключеше някой разговор, Ландън се оглеждаше с надеждата, че някой от хората му ще донесе новини. Осъзна, че това е поведение на отчаян човек; при тези обстоятелства всеки разговор, който водеше, можеше да бъде прекъснат, ако контактът със совалката се възстановеше.

През следващите два часа Ландън продължи да води телефонни разговори. Беше благодарен, че поне засега не му се налага да контактува с медиите. Мнозина в НАСА недоволстваха от факта, че полетите със совалка в днешно време се смятаха за нещо толкова обикновено, че пресата не им обръщаше особено внимание. При злополучното изстрелване на „Чалънджър“ CNN беше единствената телевизия, която предаваше на живо. Днес само камерите на НАСА бяха записали излитането на „Дискавъри“.

— Доктор Ландън, четвърта линия!

Ландън дори не си направи труда да провери кой го търси. Той се настрои на канала и през пукота на статичното електричество дочу слаб глас.

— Наземен контрол, тук „Дискавъри“. Приемате ли?

Дилън Рийд все още беше в космическата лаборатория, облечен в своя костюм за излизане в открития Космос и поставил ботушите си в ограничителите на пода, които го задържаха пред допълнителното табло за комуникация. Няколкото часа съзнателно прекъсване на връзката му се бяха сторили цяла вечност. Беше изключил радиото, за да не му се налага да слуша отчаяните гласове, които долитаха от наземния контрол. Сега, за да пристъпи към следващата фаза на операцията, той трябваше да възстанови контакта.