Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Той отиде до командния си пост и изрева:

— Дайте ми визуална връзка!

— Не можем, сър — обади се някой в отговор. — Сигурно видеото им е изключено.

— Тогава ми дайте аудиовръзка!

Ландън сложи на главата си слушалки и опита да овладее гласа си.

— „Дискавъри“, тук ръководител мисия. Моля, обадете се — в слушалките му изпука статично електричество и едва не го оглуши. — „Дискавъри“, повтарям: тук ръководител мисия…

— Наземен контрол, тук „Дискавъри“.

Сподавеният глас накара Ландън да изтръпне.

— Уолъс, ти ли си?

— Да, сър.

— Какво става там, синко?

Наложи му се да изчака поредния пукот. Когато Уолъс отново заговори, му се стори, че кашля.

— Уолъс, какво не е наред?

— Контрол… контрол, чувате ли ме?

— Уолъс, само ни кажи…

— Всички умираме…

По време на първите полети със совалка — в началото на 80-те години — бяха въведени процедури за работа при евентуална злополука, повреда или трагичен инцидент. Те бяха записани в така наречената Черна книга и за пръв път бяха приложени на практика през януари 1986 година след злополуката с „Чалънджър 51-L“.

В онзи ден Хари Ландън се намираше в наземния контрол. Още помнеше ужаса, изписан на лицето на ръководителя на мисията, когато совалката избухна седемдесет и три секунди след излитане. Видя как след това той със сълзи на очи взе Черната книга и започна да звъни по телефона.

Пръстите на Ландън трепереха, докато търсеше ключа за чекмеджето, което винаги се бе молил да не се случи да отваря. Черната книга беше тънка папка, той я отвори, посегна към телефона, но се поколеба.

Стана, включи слушалките и микрофона си към интеркома, който го свързваше с всички останали от персонала.

— Дами и господа — мрачно заговори Ландън, — моля за малко внимание… Благодаря. Всички чухте последния ни разговор с „Дискавъри“. Ако сме разбрали правилно — а не знаем дали е така, тогава сме изправени пред истинска катастрофа. Най-доброто, което можем да направим за нашия екипаж, е да следваме процедурите и да бъдем готови да отвърнем на всяка молба за помощ. Продължавайте да следите всички аспекти на полета и състоянието на совалката. Ако забележите отклонение или нещо необичайно — колкото и незначително да ви се струва, искам да ми бъде съобщено. Искам при мен да дойде екипът с данните и да прегледаме всички записи, всеки разговор, всяко предаване. Каквото и да се е случило там, станало е бързо. Но все трябва да е започнало отнякъде. Искам да разбера откъде.

Той помълча малко.

— Знам какво си мислите и какво изживявате. Знам, че това, за което ви моля, е трудно. Но не бива да губим надежда, че на борда може да има оцелели. За тях ще работим. Колкото и хора да са останали, искаме да се върнат на Земята живи и здрави. Нищо друго няма значение.

Ландън се огледа.

— Благодаря на всички.

Мълчанието, което се бе възцарило в залата, започна да се разсейва. Ландън изпита облекчение, когато забеляза, че мрачното изражение на повечето от лицата се смени с решимост. Винаги беше вярвал, че хората, с които работи, са най-добрите в своята област; сега те му доказваха, че е бил прав.

Първият човек, на когото се обади, беше Рич Уорфийлд, научният съветник на президента. Физик по образование, Уорфийлд беше добре запознат с програмата на совалката. Той веднага осъзна мащабите на злополуката.

— Какво да кажа на президента, Хари? — попита съветникът. — Той ще поиска да научи истината, без да го баламосват.

— Добре — отговори Ландън. — Първо, от последното обаждане на Уолъс нямаме връзка с „Дискавъри“. Той каза, че хората от екипажа умират или са вече мъртви. Ще изпратя някого да ти донесе записа от разговора, в случай че президентът пожелае да го чуе сам. Колкото до совалката, изглежда стабилна. Няма промяна в курса на полета, скоростта или траекторията. Всички системи на борда функционират нормално.

— Кажи ми какво е предположението ти, Хари — подкани го Уорфийлд.

— Всички данни за въздушната среда са нормални — отговори Ландън. — Това означава, че няма отровни примеси. Няма пушек, няма огън, няма газове.

— А какво ще кажеш за хранително отравяне? — предположи Уорфийлд. — Може ли да бъде нещо толкова обикновено?

— Хората от екипажа трябва да са яли поне веднъж. Но дори цялата храна да беше развалена, не вярвам отровата да е подействала така бързо — и опустошително.

— А полезният товар?

— Това не беше специализиран полет. Космическата лаборатория превозваше обичайната менажерия — жаби, насекоми и мишки за експериментите…