Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Според мен китайското правителство не знае какво пренася „Императрица майка“. Такъв трябва да е случаят!

— Хайде де! Възможно ли е това? Именно в Китай ? Нали там всичко се съгласува с ръководството? Партиен контрол, комитети, съвместни решения и прочие, нали? Дявол ги взел, та те дори и в тоалетната не ходят поединично.

— Това е единственият логичен отговор, полковник. Някой си, определено достатъчно високо в йерархията, се опитва да внесе напрежение в отношенията между Китай и САЩ. Да , борба за власт е, само че в международен контекст.

Джон изруга тихичко.

— Китай има достатъчно тежки ядрени оръжия. Доста по-тежки, отколкото светът допуска.

Отново настъпи тишина, злокобна, напрегната.

— Джон, виж, създадената вече ситуация се оказва далеч по-сложна, отколкото очаквахме. И ако съм прав, значи президентът непременно трябва да получи доказателства за истинския товар на „Императрица майка“, преди да е взел решения какви точно действия да нареди. Сега ще уредя военновъздушните сили незабавно да те прехвърлят в Тайпе. Оттам ще хванеш още първия полет за Хонконг.

— С каква легенда?

— Проучихме компанията „Донк & Лапиер“ — представлява конгломерат с интереси в международните превози и електрониката. Работят и в областта на биотехнологиите, което ще ти свърши чудесна работа.

— Вече не мога да се явявам под собственото си име.

— Разбира се, че не можеш. Уредил съм да се представяш за един от колегите си от АИМИИБ. Майор Кенет Сен Жермен.

— Хм, с него си приличаме, но винаги могат да проверят и да разберат, че си е в института.

— Няма да стане. Той прие покана да посети Чили с едни алпинисти. Аз пък уредих допълнителните подробности.

Смит се усмихна.

— Вярно е, че Кен на такава покана не може да устои. Хубава работа си свършил. Тогава остава да наредиш на твоите хора да уредят среща, на мен или по-точно на Сен Жермен, с шефа на „Донк & Лапиер“ — да обсъдим работата на фирмата в областта на вирусите.

— Смятай, че е уредена.

— А не проверихте ли досието на онзи убиец — Фен Дун?

— Нямаме такова, все още го проучваме. Изглежда, досега не е бил достатъчно важен. Ти заминавай за Тайпе, аз тук ще докладвам на президента. Няма да се зарадва на новините.

— Имам още нещо за Дейвид Тейър.

— Какво?

Смит предаде получената от Махмут информация.

— Въпросният полеви затвор се намира недалеч от Дацзу, на около седемдесет мили североизточно от Чунцин. Очевидно става дума за по-ниско ниво на сигурност, поне според китайските разбирания.

— Добре. Ще поработя по информацията, в случай че се вземе решение да го изтеглим. Прости ограждения не могат ни спря, нито пък обикновени затворнически съоръжения и охрана. Ще помогне и фактът, че има някакви привилегии и само един съкилийник. Може пък да решим да измъкнем повечето политически затворници, така ще му създадем прикритие — на него и цялата мисия. Само че не ми харесва местонахождението на затвора — областта е гъсто населена. Не ми се нрави и фактът, че непрекъснато го местят. Представи си, че го преместят тъкмо когато се наканим да влезем?

— Според думите на Махмут той е в Дацзу вече доста време. Едва ли тепърва ще го местят отново.

Сега пак долови пухтенето на Клайновата лула. Фред напрегнато мислеше по въпроса.

— Е, добре, ще видим. Не е чак толкова лошо, защото затворът пък е недалеч от границите с Бирма и Индия.

— Е, не е чак толкова близо.

— Значи ще трябва да поработим малко повечко. Така или иначе ще свършим работата. Но ти се занимай с декларацията, полковник. Тя ми е адски нужна, и то бързо.

В Индийския океан

Капитан първи ранг Биенас влезе при радарните оператори. Спря зад втория по ред и впи очи в екрана.

— Колко пъти сменяват курса?

— Със сегашната промяна общо три пъти, сър — отвърна младежът и вдигна очи към него.

— Опишете операциите им.

— Първо се отклониха на 45 градуса в северна посока, сетне…

— За какво време? Колко път в мили?

— За час покриха около 20 мили.

— Добре, продължавайте.

— Сетне се върнаха в предишната си позиция и останаха на нея за близо час, тогава за около час отново свиха на север. И пак се върнаха на стария си курс.

— Значи съдът е там, откъдето започнахме?

— Тъй вярно, сър. Почти на същия курс.

— И ние променяхме съответно курса си, нали?

— Тъй вярно. Докладвал съм позициите ни всеки път.

— Окей, Били, добра работа.

— Благодаря, сър — ухили се операторът.