Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Абсолютно, г-н президент.

Четвъртък, 14 септември Шанхай, Китай

Машината на „Еър Чайна“ по рейса Токио-Шанхай дойде откъм Източнокитайско море, пресече въздушното пространство над обширната делта на Яндзъ и полетя над сушата. Смит се любуваше на големите зелени петна отдолу, удивляваше го леката мъгла, полазила като памучни влакна над гъсто заселените райони, където са някои от най-могъщите азиатски градове.

Разсеяно проследи с очи руслото на задръстената със съдове Яндзъ чак на север до остров Чунмин. Но съзнанието му постоянно работеше на съвсем друга вълна: липсващата митническа декларация и тревожно високата цена на загубата й. Самолетът кацна на летище Пудонг точно по разписание — 13,22 часа, а той все така не бе стигнал до рационално решение. Продължаваше да го мъчи натрапчивата мисъл, че ако договорът за човешките права е наистина достатъчно важен, то още по-голямо и жизнено значение има необходимостта въпросните химикали да не попадат в ръцете на Саддам Хюсеин.

Вървеше заедно с доктор Лян и цялата тълпа усмихнати негови колеги. Летищната сграда не бе достатъчно голяма от гледна точка на западните стандарти, но пък бе ултрамодерна, с множество зеленина и растения в големи саксии, красиви салони с високи синкави тавани. Пред гишетата се тълпяха множество хора в скъпи официални костюми, имаше и европейци, и китайци — симптом за усилията на Шанхай да се превърне в азиатския Ню Йорк. Смит следеше дали някой ще се заинтересува от негова милост. Неколцина наистина го изгледаха, но в погледите им не прочете нищо повече от лениво любопитство.

Отвън, наред с дълга колона таксита и други автомобили, чакаше и голяма лъскава черна лимузина. Беше за него: качиха се, шофьорът потегли рязко и мигом се включи в трафика, като успя да избегне сблъсък с две таксита и няколко пешеходци, които се отърваха на косъм. Смит удивено се извърна да види дали са живи и здрави, на никой друг маневрата не направи впечатление. Страхотни шофьорски навици имат местните, рече си той и тогава забеляза малкия тъмносин фолксваген джета — стори му се, че ги последва. Преди това бе в колоната на такситата, а сега — току зад тях.

Кой би могъл да бъде този човек? Ако е изпратеният от Клайн, защо ще го чака тук? Мъжът зад волана изглеждаше обикновен шанхайски гражданин. Може би случайно е тръгнал в същия момент, напълно бе възможно да е изпращал свой близък на летището. И все пак Смит бе обучен да не вярва в случайности.

Не каза нищо на доктор Лян. Той и без това непрекъснато задаваше въпроси, Смит отговаряше разсеяно — разговорът напълно естествено се въртеше около вирусни проблеми. Лимузината се движеше леко и безшумно, с лекота излезе на експресното платно на магистралата и се отправи на запад покрай влажната почва на делтата, почти на морско равнище в продължение на двайсетина мили. Сетне се показа градът. Първо зърна назъбена верига високи сгради — нови, строени почти изцяло през последното десетилетие. Най-отпред бе новият район Пудонг с острата като игла на върха кула „Ориентъл Пърл“ и по-тромавия правоъгълен „Цзин Мао“ с 88-те си етажа. Скъпа архитектура с всички луксозни екстри и най-новото от високите технологии. Само преди двайсетина години тази земя тук е била равно мочурище, където градът си е отглеждал зеленчуците, помисли Смит — беше го чел някъде.

Вече трябваше да внимава в разговора, Лян му задаваше по-конкретни въпроси. Колата мина през тунела под река Хуанпу и влезе в старите райони Пукси и Бунд — истинското сърце на стария Шанхай, само че преди много години. Сега над строените в неокласически стил бизнес сгради от колониалния период на града се извисяваше фаланга бляскави небостъргачи.

Сетне минаха през района на Народния парк и тук Смит по-отблизо зърна тълпите хора — велосипедисти и пешеходци — по алеи и тротоари, истинско живо море. За няколко секунди се замисли и пак изпусна основните насоки на разговора. Поразяваше го тукашната динамика: мащабното ново строителство, признаците за ужасно много пари — огромни богатства бяха заложени наоколо. И неописуемо много ухилени, зъбати китайци, не народ, а безбрежен човешки океан. Знаеше, че Шанхай е китайският град с най-голямо население — повече хора, отколкото в Хонконг или Пекин. При това в стремеж към едно от най-представителните места на световната икономическа сцена се търсят още работна сила и ресурси. Градът отдавна вече не гледа към миналото, не се прекланя пред него, целият му интерес е насочен изцяло към бъдещето. Лимузината зави вдясно, към реката и изпусналият нишката Смит отново чу тревожния глас на доктор Ляо: