Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Президентът махна с ръце, сякаш да се отърси от спомена, и замълча. Сетне усети загрижения поглед на Клайн и продължи:

— Дейвид Тейър е част от мен, от моята история, но аз не го помня, макар че…

— Г-н президент, много е вероятно въпросният мъж да е просто подставено лице или измамник, възползващ се от дадената ситуация. Възможно е навремето да се е срещнал някъде с Тейър и да е научил от него разни неща… може изобщо да не е американец, може дори да е обикновен престъпник. Иначе защо ще го държат в полеви затвор, където сигурността едва ли е на високо ниво? А сега е подочул разни неща за опитите ви да принудите Китай да обърне сериозно внимание на човешките права и желае да се възползва от ситуацията…

— Ако това е вярно, как е могъл да отгатне, че именно синът на Тейър ще стане американски президент, при това с фамилно име Кастила?

Клайн смръщи лице, но веднага каза:

— Но има и друго, сър… как би могъл истинският Дейвид Тейър да знае за вас? Знаел, че има син, но откъде ще научи, че съпругата му е сключила нов брак със Серж Кастила?

— Много просто — ако човекът е Тейър, той би могъл да съпостави най-простите факти, нали? Знае, че има син на име Самюъл Адамс и близък приятел на име Кастила. А това име съвсем не се среща често в САЩ, знаеш го, нали? Знае ми и възрастта.

— Естествено, прав сте — съгласи се Клайн. — Ами изтичането на информация? Възможно е да си имаме работа с работеща за Пекин къртица в Белия дом. Оттам информацията, а сетне в Китай замислят операция, целяща да…

Президентът поклати глава.

— Едва ли е така, Фред. Не съм се опитвал да крия, че Серж ме е осиновил, но никога не е ставало дума за факта, нито пък аз имам обичай да говоря по темата, тъкмо напротив. Той се знае само в тясното ни семейство и дори Чарли Аурей не знае кой ми е биологичният баща или какво му се е случило. И с теб не съм говорил по въпроса. Изобщо не ми е в характера да споделям такива неща, да търся симпатия или да поставям майка си в неудобно положение.

— В такива ситуации винаги има хора с дълга памет, които знаят всичко и търсят възможност да спечелят от дадени факти.

— А ти пък си вечният циник.

— Такава ми е работата — криво се усмихна Клайн.

— Така е — съгласи се президентът.

Клайн отново се поколеба, но нямаше как да загърби случая.

— Добре, да речем така: не сме сигурни, че не е истински. Наистина би могъл да бъде баща ви. И ако е така, какво искате да предприемем?

Кастила се облегна на стола, свали очилата, потърка слепоочия с големите си ръце. Въздъхна тежко и рече:

— Бих искал да се срещна с него, разбира се. Какво друго бих могъл да ти кажа сега? Какво очакваш? Представи си само, отдавна загубеният ми баща се оказва жив! Не е ли това прекрасна новина? Само си помисли — невероятно. И ще ти кажа още нещо: като момче сънувах Дейвид Тейър често, всъщност сънувах един непознат човек… макар че наистина обичах Серж.

Отново потъна в спомени, но след малко заяви твърдо:

— Е, добре. Сънища и прочие. Реалистично погледнато, какво би направил американският президент? Ами разбира се, че трябва да положим всички усилия да освободим онзи човек от китайския затвор. Той е американски гражданин, нали? Следователно напълно заслужава цялата подкрепа, която родината може да му окаже. И аз лично бих постъпил с него така, както и с всеки друг американец, изстрадал подобни изпитания. Искам да се срещна с него, да му благодаря за куража, да му стисна ръката. Сега, в същото време, има и международни усложнения, разни паралелни ситуации, с които също трябва да се съобразявам, да се съобразяваме всички ние. Ето, „Императрица майка“ и потенциалната заплаха вследствие отнасян от нея товар в страна, която би искала да ни унищожи.

— Именно, сър.

— Ако установим, че корабът наистина пренася смъртоносните химикали и се налага намеса на нашите ВМС, то какво ще стане с договора за човешките права? Не мога да си представя подписването му в такъв случай. Стопроцентово не и тази година. Може би чак при следващото наше правителство, при нов президент. Процесът ще се проточи достатъчно дълго, поне докато китайците сондират политиката на новите хора в Белия дом. А Тейър, като имаме предвид възрастта му, може би никога няма да се завърне у дома.

— Вероятно така ще стане, Сам.

За пръв път от доста време насам Клайн нарече президента по име. Кастила примигна, но продължи с още по-твърд глас:

— Е, това не е основното. За съжаление. Основното е бъдещето на страната. Ако корабът носи смърт, трябва да го спрем, наложи ли се — дори да го потопим. И затова за момента няма да предприемаме нищо във връзка с онзи човек в китайския лагер. Ясно, нали?