Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Мисля, че пак имаме проблем със сигурността — нов пробив — рече той мрачно. — При това сериозен.

Брант се намръщи. Герхард Ланге не бе човек със слаби нерви.

— В какъв смисъл?

— Имам снимки от екипа, който наблюдава онази американска репортерка — обясни Ланге и отвори папката.

Извади сноп черно-бели снимки и ги подреди на бюрото на шефа. На всички се виждаха две лица, които оживено разговарят — американката и строен чернокос мъж.

— Правени са преди около два часа, по време на очевидно тайна среща на „Патриаршие пруди“.

— Е, и?

— Сам виж — добави Ланге и побутна по бюрото към Брант още един документ. — Това дойде по факса от наш информатор.

Листът съдържаше резюме на служебно армейско досие, не друго, а на подполковник Джон Смит, лекар от АИМИИБ, а най-отгоре му имаше леко размазана снимка.

Брант втренчи очи в снимката. Сетне взе другите фотографии и мълчаливо започна да ги сравнява. Намръщи се: те без съмнение бяха на един и същи човек. Значи Смит, същият човек, за когото бе поръчал проверки, бе в Москва. При това беше във връзка със същата журналистка на свободна практика, чиито неуморими въпроси и ровене им бяха създали доста главоболия.

Блондинът потрепера леко, студена вълна обля тялото му. Въпреки тържествените му декларации пред Алексей Иванов относно оперативната сигурност на ХИДРА възникваха сериозни проблеми, които се задълбочаваха.

Вдигна очи от поредицата снимки и запита:

— Къде е отседнал този Смит?

Ланге поклати глава все така загрижено.

— Това е първият проблем. Не знаем. Проверявахме списъците на пътниците по всички московски летища и жп гари. Името му го няма никъде.

Брант се върна зад бюрото, седна.

— Значи този тип е пристигнал с фалшиви документи, толкова е просто — рече той. — Вероятно използва легенда с прикритие, документите му са били достатъчно добри, за да заблудят руските имиграционни власти.

— Почти със сигурност — съгласи се Ланге. — Което значи, че е разузнавач. Или от ЦРУ, или от някоя от другите американски шпионски институции.

Русокосият кимна.

— Така изглежда.

— ФСС могат да ни помогнат — подхвърли замислено Ланге. — Ако се съгласят да ни дадат компютърен достъп до регистрационните формуляри на вътрешното министерство за последните два-три дни, а? Ще ги пуснем на търсачка със снимкова препратка и ще…

— И ще дадем на руските ни приятелчета най-доброто извинение да поемат сами съответната част на операция ХИДРА. Не става така, Герхард — възрази веднага Брант. — С тази работа ще се заемем сами. Не желая ФСС, още по-малко 13-о управление на Иванов да ни се бъркат по никакъв начин. Поне засега. Ясно ли говоря?

— Ясно, шефе — неохотно отвърна човекът с жестокото лице.

— Добре тогава — кимна Брант и пак се захвана да оглежда направените от екипа му снимки.

След малко тикна с показалец едната от тях, на която двамата американци бяха приближили глави и явно водеха важен разговор.

— Ето тази тук — журналистката на име Девайн. Тя е нашият ключ към откриването на Смит. С нея е установена връзка, ще има още срещи, това е стопроцентово сигурно. Къде се намира тя в момента?

— Това пък е вторият ни проблем — отвърна Ланге. — И нея я загубихме.

Брант се ядоса, което пролича в погледа му.

— Загубили сте я, а? И как?

— След срещата със Смит поразиграла Вегнер и Чернов, разходила ги кажи-речи из половин Москва — докладва Ланге. — Първо се въртяла из метрото ту напред, ту назад по една и съща линия, сетне се пъхнала в някакъв магазин на „Петровский Форт“ и там сигурно си е сменила или шапката, или палтото, променяйки достатъчно външността си, колкото да им се изплъзне в тълпата.

Брант кимна недоволно. В град като Москва има десет начини да се изплъзнеш. Особено ако си наясно, че те следят. И ако знаеш как да го направиш, разбира се.

— Тръгнали са направо към апартамента й, там се надяват да я заковат отново — тихо говореше Ланге и внимателно следеше навъсеното шефско лице. — Обаче тя може да реши пък да се покрие по-надълбоко.

— Напълно вероятно — изръмжа Брант и се намръщи още повече. — Преди две години Девайн успяваше да будалка мафиотските поръчкови убийци, дето вървяха по нея, при това съвсем сама — без чужда помощ. Значи може и да е аматьор, но глупачка определено не е. Сто на сто е засякла Вегнер и Чернов, те са се издали по някакъв начин. И сега сигурно ще се пъхне в някой хотел, върви да я търсиш. Или ще се скрие при приятели.