Робърт Лъдлъм - Московски вирус

— Може би пък съдбата така иска — да сте заедно — подхвърли Фиона и в гласа й за секунда прозвуча немирна нотка.

Ранди изпухтя многозначително.

— Аха, сигурно. Джон и аз сме нещо като динамичен дует, все по-чести дежурни партньори в шпионския бизнес.

Смит мъдро реши да си премълчи. Това бе един от онези особени мигове, когато всяка неточна приказка може да ти донесе само главоболия. А може би и нещо по-лошо, рече си той, като гледаше опънатото изражение на лицето на Ранди.

В следващата секунда тя стана извънредно делова.

— Е, хайде, стига сме се мотали. По-добре елате и вижте срещу какво сме тръгнали. Защото повярвайте ми, каквото и да ви се върти в геройските глави, изобщо няма да е лесно, ама хич…

Команден бункер,

Главен щаб, извън Москва

Една цяла стена в построения дълбоко под земята бетонен команден център бе заета от огромна електронна карта на Русия заедно със съседите й. Разпръснати на различни места, по нея святкаха разноцветни символи, показващи сегашното местоположение и боеготовност на главните военни съединения, определени за участие в операция ЖУКОВ. В залата имаше няколко различни командни пунктове в зависимост от родовете войски с разнообразна апаратура, електроника и дисплеи. Всички те бяха съоръжени с комуникационни средства най-последно поколение и дума на техниката, за да могат щабните офицери да поддържат постоянен контакт със съответните командири на подразделенията по места.

Руският президент Виктор Дударев стоеше прав в задната част на голямото помещение и наблюдаваше работата на групата генерали, полковници и майори, които умело и без да бързат, осъществяваха отделните елементи на отдавнашните му планове, превръщайки ги в реалност. Повечето символи светеха в зелено, цветът означаваше напреднала степен на готовност. Само два бяха все още жълти — те маркираха двете дивизии, тайно изпратени в скованите от снегове Кавказки планини. След малко единият също позеленя.

— Генерал-полковник Севалкин доложи, че командването му е заело нужната позиция — докладва тихо президентският военен съветник майор Пьотр Кириченко. — В момента всички пехотни части в рамките на ЖУКОВ са заели окончателните си биваци преди началото на операцията. До дванайсет часа старшите командващи ще започнат да инструктират полковите и батальонните командири.

Дударев кимна със задоволство. Негово беше решението да задържи оперативните брифинги до последния възможен момент. Целта бе да се предотврати евентуално изтичане на информация, което би могло да застраши успешното провеждане на ЖУКОВ. Президентът се извърна към Кириченко.

— Има ли признаци за раздвижване сред нашите мишени?

По-младият мъж поклати глава отрицателно.

— Не, господин президент. Разузнаването докладва, че украинската и останалите армии се намират по мирновременните си гарнизони и няма абсолютно никакви симптоми за вдигане по тревога или обявяване на по-висока степен на бойна готовност.

— Ами американците и НАТО?

Кириченко смръщи вежди леко.

— Получаваме откъслечни сигнали, че ескадрилите в американските бази на ВВС в Германия, Италия и Обединеното кралство са може би приведени в състояние на повишена бойна готовност, но няма индикации за придвижването им към нашите граници.

Дударев се извърна към едрия сивокос мъж, застанал зад него, и повдигайки вежди, запита:

— Ти какво ще кажеш, Алексей?

— До този момент на американците им е отказвано разрешение да придвижат ескадрилите си на изток — потвърди основната информация Иванов. — Европейските правителства не желаят неприятности и подобно на щрауса предпочитат да си държат главите заровени в пясъка. Всички те изчакват да видят дали Кастила ще извади някакви убедителни доказателства за нашите намерения.

— Това обаче ще стане доста трудно, когато той се намери в тежко състояние в интензивното отделение на някоя елитна болница — откликна руският президент със студена усмивка. — Междувременно нека се надяваме, че през предстоящите двайсет и четири часа европейците ще предпочетат да останат на сегашната си разумна позиция. А по времето когато започнат да се усещат за промяната в баланса на силите в световен мащаб, вече ще бъде късно за каквито и да е сериозни реакции.

Близо до Орвието

— Виждаш проблема, Джон, нали? — измърмори Ранди.

Двамата лежаха един до друг в същата плитка канавка, завити с камуфлажната мрежа, и гледаха към осветената сграда на лабораторията на Вулф Ренке в рамките на комплекса ЕЦПН.