Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Смит бавно свали взетия от Ранди мощен бинокъл и й го подаде обратно с кратко, загрижено кимване.

— Виждам, да. Проклетото място е оборудвано като истинска крепост.

— Точна дума използваш — съгласи се Ранди и започна да изброява на пръсти стоящите пред тях пречки. — Светлини ли не щеш, камери ли не щеш, при това с дистанционно управление, трудна за преодоляване ограда, сензори движение, бронирани прозорци, солидна стоманена врата, ключалките й като на банково хранилище. А вътре вероятно има и поне една дузина тежковъоръжени охранители в постоянна готовност.

— Май е време да проведем истински военен съвет — кимна отново Джон, сега още по-мрачно и отпреди.

Двамата с Ранди се измъкнаха от канавката предпазливо и се промъкнаха назад към лозето, където в плитка долчинка — прикрита от камерите и светлините върху лабораторията — Фиона и Киров си бяха устроили временен лагер. Почти допрели глави, те внимателно разглеждаха няколкото десетки разузнавателни снимки, които Ранди бе направила през дългото си следобедно и вечерно наблюдение.

Киров вдигна очи от фотоапарата на Ранди, когато те се зададоха.

— Явно сме дошли точно където трябва — отбеляза руснакът и добави: — Виж сам.

Джон пое апарата и започна да изучава заснетото с телеобектив. Първите няколко цветни образа показваха два черни автомобила, пристигащи пред сградата на лабораторията. На следващата поредица се виждаше група мъже, които излизаха от тях и тръгваха към вратата на лабораторията. Киров му направи знак да увеличи образа на лицата.

Смит тихо подсвирна, когато разпозна лицата на Ерих Брант и Константин Малкович. Студените очи на бившия офицер от Щази гледаха сякаш право в неговите и косите му направо настръхнаха. Джон стисна зъби толкова силно, та чак изскърцаха. Беше казал по време на мъченията, че ще убие този арогантен копелдак. И възнамеряваше да спази обещанието. Отмести поглед от екранчето и се опита да овладее гнева. Сега не беше време за емоции и отмъстителни закани, а за хладнокръвни разсъждения и преценки.

— Брант и Малкович все още вътре ли са? — попита той.

— Вътре — отвърна му Фиона изключително спокойно. — Госпожица Ръсел е направила толкова изчерпателна серия от снимки.

— Това поне е добра новина — рече Смит и се снижи още повече, а другите се насъбраха, приклекнали около него. — Лошата новина обаче е, че първият ни план за светкавично влизане и оглеждане на инсталацията изобщо отпада. Тук мерките за сигурност са такива, че ще ни засекат още при първите крачки към оградата.

Киров се размърда и предложи:

— Тъй като знаем коя е лабораторията на Ренке, да ударим незабавно, без да се тревожим повече за прикрития и тишина. Противниците са ни направили голяма услуга — да се съберат до един на едно и също място — рече той спокойно. — Не бива да се отказваме от това голямо предимство, напротив — веднага да се възползваме от грешката им.

— И на мен ми се иска да им сритам вратата с все сила — съгласи се Смит и се усмихна заканително. — Това обаче може да стане само ако разполагаме с цял взвод морска пехота с нужната екипировка и два танка за подкрепа. „Ейбрамс“ Б1А1 биха свършили прекрасна работа. Но дори и в такъв случай пак сами бихме си напъхали главите в месомелачката.

— Така ли смяташ? — повдигна вежди руснакът. — В истинска крепост са се затворили, а?

— Ами да — кимна му Джон.

— В Авиано има доста Ф-16 — хладно рече Ранди. — Ще долетят до тук за нула време. Най-много за половин час.

— Ти какво — въздушен бомбен удар ли предлагаш? — запита я Смит.

— Защо пък не? — погледна го тя и в очите й светнаха зли огънчета. — Една бомба с лазерно насочване ще свърши прекрасна работа и ще ни реши всичките проблеми.

Джон я разбираше. Ужасното генетично оръжие, създадено и насочвано най-вече от хората, които в момента бяха в сградата — Ренке, Малкович и Брант, — бе отговорно досега за жестоката смърт на десетки хора в цял свят. И наистина бе невероятно изкушаващо да си помисли човек подобно нещо — една масивна експлозия унищожава всичко и поставя нещата по местата им. Обаче срещу подобен въздушен удар имаше достатъчно много аргументи — и практически, и политически.

Джон въздъхна и поклати глава.

— Първо ни трябват доказателствата, които са вътре в сградата. Второ, президентът никога няма да разреши подобно нещо, Ранди. Помисли си само — американски Ф-16 нанасят бомбен удар някъде си кажи-речи по средата на Италия. А подобно решение може да вземе само президентът, отлично знаеш това. Официално погледнато, този център тук е законно създадена и работеща научна институция. Има и прекалено голяма опасност от нанасяне на странични, допълнителни щети, включително стопански и екологични — това е земеделски, винарски район. Помисли за миг как ще реагира Европейският съюз, когато пуснем бомби на приятелска територия. При това без разрешение, дори без консултация — завърши Смит и смръщи лице. — И без това съюзническите ни връзки са толкова крехки, че…