Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Два от куршумите удариха в гръдния му кош и се сплескаха в бронежилетката, без да успеят да я пробият, но инерцията го отхвърли назад и го блъсна в стената. Третият куршум обаче попадна в лицето и почти раздроби главата му.

— Карич, какво става? — долетя нечий изненадан глас от горния етаж.

Не по-малко стресната от гласа, Ранди се извърна към голямото извито стълбище към горния етаж на вилата в дъното на хола отпред. На високата площадка се мярна друг облечен в черно мъж с автомат и надникна през перилото. Той пръв вдигна оръжието и го насочи към нея.

В същия миг автоматът горе затрака равно, но тя успя да отскочи назад. Около нея изсвистяха куршуми, парченца фаянс отхвръкнаха от разбитите подови плочки. Образуваха се цели дупки, рикошети запищяха из коридора. Ранди отчаяно се хвърли към вътрешността на долния етаж и се претърколи, опитвайки се да излезе от линията на огъня. Отломка с остри краища я перна по лицето и поряза бузата й. Още един дълъг откос отгоре раздроби два старинни стола, стоящи от двете страни на огледало в позлатена рамка, и ги превърна в купчини нацепено дърво и разкъсано сукно. Самото огледало сякаш избухна и разпрати смъртоносни островърхи късчета във всички посоки. Последва още огън, който засегна една от Кеслеровите незаконно придобити ценни картини на стената и я отпрати на пода разкъсана и практически унищожена — нищо повече от закачен на надупчена от куршуми рамка парцал.

— Мамка му! — възкликна Ранди.

Онзи отгоре продължаваше да стреля, като веднъж смени в движение пълнителя, и отвореното пространство на долния етаж се превръщаше все повече в смъртоносен капан. Трябваше да направи нещо, за да промени ситуацията, и то извънредно бързо, иначе…

Спря се и отчаяно, без да обръща внимание на летящите наоколо й куршуми, вдигна автомата. Опитвайки се да се концентрира максимално, пусна бърз откос към висящия отгоре разкошен полилей. Оръжието зачатка в ръцете й, позата й бе неудобна и откатът силен, но скъпото осветително тяло се пръсна на хиляди бляскави кристални парченца, а те се разлетяха навсякъде и заваляха като ситен искрящ дъжд по пода долу.

Това донесе търсения ефект — помещението потъна в мрак. Но онзи отгоре мигом спря стрелбата, за да не издаде местоположението си в мастилената тъма.

Ранди скръцна със зъби — този тип бе достатъчно печен. Мислеше си, че ще продължи да стреля и огънчето на автоматното дуло ще го предаде. Но мъжът горе задържа огъня и застина на място. Изчакваше тя да направи фаталната грешка и първа да открие стрелба.

Ситуацията се промени все пак, сега заприлича на класически уестърн, рече си Ранди хладнокръвно. Тя не може да се качи горе, без да рискува да загине, но същото важи и за наемните убийци на Ренке — и тях евентуално ги очаква същата съдба. А може би ще издържи в тази позиция, докато пристигне германската полиция?

Сетне поклати глава и си каза, че това е прекалено оптимистична прогноза. Там горе имаше поне още двама живи убийци. И докато единият я закове на място със стрелба, другият може да излезе от друго място и да я издебне отзад. Защото в края на краищата това импозантно извито стълбище едва ли беше единствената връзка с горния етаж.

Седна на пода и се замисли.

Възстановяваше впечатленията си от проникването във вилата предния ден. Бе прекарала в нея повече от час, оглеждайки я от долу на горе най-внимателно. Беше влизала във всяка стая, бе минала по всичките й коридори, търсейки изобличителни доказателства за корупцията на служителя на ФКП, в същото време бе поставила и множество подслушвателни устройства. И тогава попадна на второто стълбище в задната част на сградата, доста по-малко по размери и далеч не така представително.

Другото стълбище, което започваше от една стая до кухнята, е било строено за нуждите на прислугата, каквато е имало всяко по-заможно семейство във Федералната република в началото на деветдесетте години на двайсети век. Домашните прислужници трябвало да се движат из къщата и да си вършат работата максимално тихо и незабележимо. И най-вече да не се появяват безпричинно на официалните места, предназначени за господарите и техните гости.

Хората на Ренке може би изобщо не се бяха натъкнали на това стълбище. Цялото им внимание сигурно беше съсредоточено върху предната, официална част на вилата.

Постави предпазителя на автомата за всеки случай и го преметна през рамо. Сетне по корем тихичко запълзя покрай стената към задната част на потъналия в мрак хол. И докато се плъзгаше по пода максимално безшумно и без да бърза, грижливо замиташе с длан от пътя пред себе си парченцата разбит фаянс, стъкло и гилзите. На всяка цена трябваше да не издава позицията си на дебнещия горе главорез. Дали планът й щеше да успее…?