Робърт Лъдлъм - Московски вирус

Първият куршум намери Мюлер в гърдите, вторият разпра гърлото му. Тежкият мъж се срина като поразен от гръм, краката му затрепериха ситно, от гърлото му прозвуча кратко клокочене. Върху цимента потече кръв, събра се локва, но той умря след секунди.

Ранди светкавично премести мерника върху другия — същия, когото бе ранила още на „Клейалее“. Пръстът й обра спусъка, готов да стреля, сетне бавно го отпусна. Онзи дори и не помръдна. Приведена и с насочен напред пистолет, Ранди се устреми напред, притичвайки зад колите. Стигна до беемвето и падна на коляно до безмълвния мъж с увисналата глава. Той оставаше в същата поза, облегнат на черната кола, с изпънат напред крак.

С насочен в главата му пистолет тя опита да намери пулс на врата, сетне и на китката. Кожата му бе студена като лед. На цимента край него забеляза празна спринцовка и отвратено сви устни. Бяха му били свръхдоза морфин или някаква друга, подобна по действие субстанция. Хората на Ренке явно имаха заповед да не оставят никакви следи — дори и собствените си ранени другари.

Изведнъж погледът й попадна върху нещо, което лежеше на земята до ръката на мъртвия убиец — собствения му автомат.

Почти не вярвайки на късмета си, Ранди се пресегна и грабна изоставеното оръжие. Отви заглушителя от беретата, прибра я в кобура. С вещи движения и опитен поглед огледа автомата — „Хеклер & Кох“ MP5SD, свали пълнителя и го провери — беше почти пълен. Дръпна затвора, зареди, премести селектора на автоматичен огън с трипатронен откос.

Нямаше как да не е доволна при това развитие на обстоятелствата — вече не беше чак толкова беззащитна, балансът между нея и лошите се подобряваше в нейна полза. Неволно потупа оръжието с ръка и се поправи хладнокръвно — и все пак са най-малкото трима на един. При това онези са обучени убийци. Обучени убийци с бронежилетки и допълнителна телесна броня.

Сетне философски сви рамене. Да се вайка или брои враговете няма да й помогне. Пое дълбоко дъх и започна да брои обратно наум. Три, две, едно — давай!

Скочи на крака и се затича към ъгъла на вилата, като почти очакваше в същия миг някой да открие огън от прозорците на втория етаж и да я засипе с куршумен дъжд. Но наоколо цареше тежка тишина. Стигна ъгъла, залепи гръб на стената, заслуша се трескаво за някой и друг звук или нечий изненадан вик, който би означавал, че са я забелязали.

И отново не чу нищо. Само тишина.

Хванала удобно за стрелба автомата, Ранди отново се плъзна безшумно напред, зави и видя входа. Тук се поколеба, сетне се втурна към него, усещайки вълната адреналин в жилите си. Беше в трескаво възбудено състояние, чувстваше всяка фибра на тялото си, сякаш и всяко нервно окончание, абсолютно всяко помръдване около себе си. Тези усещания бяха, разбира се, преувеличени, но иначе напълно контролираше сетивата си, а старата болка от ожулванията, раните и синините сякаш изцяло изчезна. Отлично чуваше и най-слабите шумове — скърцането на подметките си по снега, тихото пукане на изстиващ под мразовития въздух двигател на близката кола, далечните шумове на пожарните, линейките и полицейските патрулки, пристигнали вече на местопроизшествието на „Клейалее“.

Бързо стигна входната врата.

И видя, че тя се открехва, макар и бавно, а нахлуващата навън ярка светлина се разпръскваше във все по-разширяваща се дъга. За частичка от секундата времето сякаш спря, околните предмети замръзнаха като на снимка. Какво да направи? Въпросът стигна съзнанието й, а в следващата секунда всичко около нея бе отново в движение. Време имаше само за действие, не за мислене.

Ранди се хвърли напред, блъсна вратата с дясното рамо с все сила и я затръшна с помощта на цялото си телесно тегло. Тежкият дървен плот се удари в нещо от другата страна. Отвътре някой високо, изненадано изпухтя и сетне се чу тъп звук на падащо тяло. Вероятно онзи зад вратата загуби равновесие и политна назад в широкото входно антре. Рамото й изтръпна за един дълъг миг, после я опари силна болка. Скърцайки със зъби и използвайки инерцията, тя влезе шеметно, като почти се пързаляше на пети по плочките на пода, спря се в лявата стена и светкавично се извъртя с насочения автомат. Всичко стана за секунди.

На пода срещу нея лежеше проснат в пълен ръст един от главорезите на Ренке — жилав строен черноок мъж с тъмноруса коса. Все още зашеметен от удара и падането, той се опита да застане на колене, а автоматът му лежеше на плочките встрани. Разтърси глава, вдигна замъглен поглед към нея и зяпна от удивление. Протегна ръка да вземе оръжието, но времето не му стигна. Ранди пусна откос почти от упор.