Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Това е странното. Аз не бях… сама там, Джон. София беше с мен. Знам, че звучи налудничаво и сигурно съм луда, но за момент София… се върна. Тя ми каза да те повикам. Тя ме накара да викам. Ако не го беше направила, ти никога нямаше да ме намериш.

Тя сведе очи.

— Ето, сега вече кажи, че съм луда.

Смит се навъси.

— Защо да го правя? София много те обичаше. — Той леко опря ръце на раменете й. — Ако си била в беда и ако е имало някакъв начин тя да ти помогне, би го направила. Не мисля, че е налудничаво, Ранди. Дори не съм кой знае колко изненадан.

Ранди вдигна поглед и смутено се усмихна.

— Е, тя и теб страшно много те обичаше, Джон Смит. Затова не се изненадвай, ако някой път се появи и заради теб.

Той кимна замислено. Не беше неприятна идея.

— Може би това обяснява защо с теб все попадаме един на друг. Свързани сме чрез нея.

— Сигурно има някакво значение. — Тя се надигна на пръсти и леко докосна с устни бузата му. — Трябва да тичам. Обявиха моя полет. Да се пазиш, Джон, до следващия път.

— До следващия път! — А той знаеше, че ще има такъв.

Смит усети, че раменете му се изправят и настроението му се оправя, щом стигна до пропуска. То се подобри още повече, когато видя, че още някой го чака пред „Юнайтед Джетуей“.

Валентина Метрас носеше обувки с токчета и приятно прилепваща сива плетена рокля, която отиваше на очите й, и няколко от другите мъже пътници хвърлиха недоволни погледи на Смит, щом тя се усмихна и застана да го посрещне.

— Здравей, подполковник.

— И ти здравей, професоре. — Той остави куфара си долу до нейната купчинка ръчен багаж. — Във Вашингтон ли отиваш?

— Не, с удоволствие мога да кажа — Тя кимна към множеството. — Аз пътувам със „Саутуестърн“ два изхода по-нататък. Отивам в Палм Спрингс за няколко дни. Мисля, че имам нужда да разтопя малко остатъчен лед от душата си.

— Палм Спрингс — замислено кимна Смит. — Сигурно там е хубаво по това време на годината.

— О, да, уверявам те. Знам за един басейн под сянката на истински палми, захранван от един от истинските палмови извори. През деня мисля да лежа до него по бански костюм или не съвсем, а през нощта ще пия шампанско и ще спя в сатенени чаршафи. Животът ще бъде много красив.

Тя му подаде ръка.

— Мислех си… че ще е хубаво да го споделя с някого.

В поканата нямаше кокетност, нито предизвикателство, нито дръзко предложение, само загатнат копнеж, ехо от самотното съществуване на шпионина, което Джон познаваше и разбираше.

Той се поколеба за последно. Вал щеше да е различна, толкова много по-различна от всяка жена, която някога беше познавал. Различни щяха да са и всички пътища, по които можеше да тръгнат заедно. Но различното не беше непременно нещо лошо.

— Първо трябва да видя нещо — отвърна той.

— Какво?

Той придърпа Валентина към себе си. Като пъхна ръка в нейната гъста, буйна коса, той я целуна, като удължи целувката, изучавайки мекотата на устните й, деликатно примесените извивки на лицето й.

Очите на Вал се затвориха по време на целувката и когато пак се отвориха, той видя, че и тя е доволна от резултата. Тази беше различна от целувките на София, но и нея си я биваше.

Време беше. Крайно време за страшно много нови неща.

Смит отиде да смени билета си.

Анакоста, Мериленд

Операцията на остров Уензди стигна своя край в осветения от екраните сумрак на кабинета на Маргарет Темпълтън и приключи на фона на тихо мъркащите вентилатори в компютрите.

— Успяхме да предадем полуистината и на канадските власти, и на Интерпол — каза Темпълтън от своята работна станция. — А именно, Антон Кретек и хората му са били замесени в някаква спекулация с контрабанда на оръжие, чийто конкретен характер остава неизяснен, когато наетият от тях хеликоптер е паднал в залива Хъдсън. Няма оцелели, но останките са били намерени.

— Хванаха ли се? — попита Фред Клайн, като опипваше с пръст почвата на бонзая.

— Засега. Според общото мнение, изглежда, този човек не е голяма загуба за никого. Освен това установихме и прочистихме неговите депа за презареждане на гориво.

Клайн разсеяно кимна, като пръсна струйка вода от пластмасово шише на малкото растение. Беше седнал до бюрото на Маги и гледаше редицата плоскоекранни монитори на отсрещната стена в кабинета. Чертите му се смекчаваха от леко наболата прошарена брада, а вратовръзката му беше разхлабена един-два сантиметра повече от обичайното.