Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Съмнявам се, че ще е чак толкова лесно — сухо отвърна Кастила. — При лъжите това рядко се случва. Няма спор, че остров Уензди ще се превърне в поредната конспиративна теория, витаеща из интернет. Може би трябва да вземем по една страница от Джон Камбъл и Хауърд Хоукс и да обвиним някоя летяща чиния.

Кастила отпи глътка от чашата изворна вода, която стоеше до него, и му се прииска и чашката бърбън да беше тук.

— Защо не можа да ми кажеш истината в началото, Юри? Щяхме да го нагласим някак си. Никой нямаше да умре. И нямаше да стигнем на косъм да изгубим антракса някъде по света.

Потренко продължи да изучава облицованата с тъмночервена кожа повърхност на масата.

— Без съмнение нещата можеше да се уредят… по-ефикасно. Но не мога да се извинявам, че съм част от руската бюрокрация или за протоколите, установени от моите предшественици. До голяма степен ние всички сме все още „роби на държавата“ и, изглежда, такива ще останем още известно време. Мога да се извиня само, че позволих тази ситуация да се изплъзне от контрол. Определени… личности в правителствените и военните командни вериги са направили лоша преценка. С тях е приключено.

— Смея да кажа, че е така — отвърна Кастила. — Има още един въпрос, който трябва да обсъдим. Когато нашите подкрепления окупираха остров Уензди, тялото на един човек не е било намерено, това на майор Грогорий Смислов, руският офицер за свръзка, прикрепен към нашия разследващ екип. Имате ли някаква информация за него?

Потренко се навъси.

— Няма нужда това да става предмет на безпокойство, господин президент.

— Подполковник Смит, водачът на нашия екип на Уензди, изглежда, е на друго мнение, когато говорих с него, той специално поиска да се поинтересувам от съдбата на майор Смислов. Склонен съм да подкрепя молбата му. Какво стана с него, Юри?

— Майорът беше… ранен по време на събитията на острова, но оцеля. Беше евакуиран до нашата подводница. Сега е задържан за съдебен процес по редица обвинения.

— Произтичащи от факта, че застана на страната на подполковник Смит и срещу вашето правителство? — в тона на Кастила се прокрадна зловеща нотка. — Това не е допустимо, господин президент. Вие ще се погрижите всички обвинения срещу майор Смислов веднага да бъдат оттеглени и всички негови звания и привилегии да бъдат възстановени без ущърб на правата му. Ако смятате, че това е невъзможно, ще предадете майора на нашия посланик в Москва за репатриране в Съединените щати. Ако не го искате, ние с удоволствие ще го приемем.

— Това е невъзможно! — отсече Потренко. — Майор Смислов е обвинен в метеж и в тежко неспазване на държавната сигурност. Това са много сериозни неща! Предупреждавам ви, господин президент, това са строго вътрешни работи на Руската федерация!

Кастила се усмихна безрадостно в отговор, но с известно удоволствие.

— И аз много мразя да се намесвам във вътрешните работи на Руската федерация, Юри, но, от друга страна, днес трябва да направя още много други неща, които не ми харесват. Какво е едно в повече?

— Този човек е руски гражданин и офицер от армията на Федерацията!

— Подполковник Смит, изглежда, смята, че майорът е още член на неговия екип и както казах, в момента съм склонен да изпълня молбата на подполковника!

— Този въпрос не е отворен за дискусии!

— Тогава забравете! — Кастила стана от стола си. — Цялото споразумение се проваля! След завръщането си във Вашингтон ще свикам пресконференция и ще разглася публично цялата история: за отменената ядрена война, убийството на Сталин, антракса, нападението над нашия разследващ екип, потулването — ще изстрелям всички патрони на всеослушание!

Лицето на Потренко стана бяло като тебешир.

— Вие сте луд! Няма да направите това! Няма да предизвикате катастрофа между нашите правителства само заради съдбата на един човек!

Кастила потъна обратно в стола си.

— Юри — каза той, като хладно се взираше в Потренко над рамките на очилата си. — Ситуацията, в която се намирам, не ми е приятна. Развесели ме.

Международно летище Сиатъл-Такома

Таксиметровият шофьор погледна в огледалото за обратно виждане към високия мълчалив мъж в зелена военна униформа и черна барета. От 11 септември насам той беше возил много войници до летището — някои от тях на път за вкъщи, други — на път за някъде. От множеството нашивки върху куртката на този мъж се виждаше, че е бил много пъти „някъде“, а от изтощението, издълбано в лицето му, личеше, че до неотдавна пак е бил. Но като повечето от най-добрите той не говореше за това.