Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Какво друго можем да опитаме?

Тя погледна нагоре към него от пода.

— Ще опитаме с пилотите. Макар че и там има същия проблем със скоростта и проникването. Първо ще трябва да гръмна предното стъкло и после да стрелям през дупката, за да стигна до хората.

— Ако това са възможностите ни, да действаме.

— Има още един проблем. — Тя пъхна ръка в джоба на якето си. Когато пак я извади и отвори пръсти, в дланта на ръкавицата й блещукаха три тънки, островърхи патрона. — Това е всичко. После кранчето секва.

— Както казах, щом това са възможностите ни… Ранди, вдигай ни нагоре.

Тя беше дочула разговора.

— Ще трябва да се спусна под роторната арка, за да ти дам линия към целта в пилотската кабина. Ще започнат да ни обстрелват.

— Пак ще повторя — ако това са възможностите ни…

— Къде са те? — попита пилотът на „Хало“, като гледаше в огледалата за странично виждане. — Къде отидоха проклетниците?

— Не знам. — Помощник-пилотът се извъртя на седалката си и се втренчи през наблюдателното стъкло. — Спуснали са се зад нас.

— Какво има? — обади се Кретек над рамото на пилота.

— Не знам — кратко отвърна пилотът. — Връщат се на шест часа от нас. Опитват нещо.

Тогава усети вибрациите през контролните си уреди — втора ударна роторна струя се обърка с неговата. Над пилотската кабина надвисна сянка и понтоните на „Лонг Рейнджър“ внезапно прехвърчаха на някакви си метри над тях в полегато, ускоряващо пикиране. Като се изтегли на около шест метра напред, малкият хеликоптер се наклони във въздуха и показа своята отворена странична врата на „Хало“.

— Какво по…

Лявата страна на предния прозорец в кабината избухна в градушка от парченца стъкло. Помощник-пилотът изкрещя несвързано и сграбчи нарязаното си лице. После викът му внезапно секна — втори смъртоносно прецизен куршум улучи беларусина в гърлото и почти го обезглави.

Инстинктите на боец взеха надмощие и пилотът застопори контролните си уреди. Носът на „Хало“ се извъртя — тромаво, но достатъчно бързо, за да мине третият куршум покрай рамото му, а не да улучи главата.

„Хало“ продължи своя безумен завой, като се тресеше, роторите му щяха да блокират заради загубата на скорост. Пилотът чуваше как стрелецът на вратата бълва откоси в отговор на нападението, а той самият се бореше с общото управление на стъпката и цикъла, като се опитваше да не напряга повече опасно претоварената конструкция на „Хало“. Ръката му се премести към Т-образната дръжка за аварийно откачане на примката.

— Не! — Дулото на пистолета на Кретек се заби в гърлото на пилота. Освирепял като подгонен глиган, търговецът на оръжие се напъха между пилотските седалки, а лявата му ръка беше станала на кървава пихтия от свръхскоростния куршум, който не улучи пилота. — Не!

Ранди неотклонно удържаше хеликоптера, докато не чу как пушката на Вал изстреля последния патрон. Големият „Хало“ се обръщаше към тях като кораб и показваше широката си странична част, а от отворите му се сипеше дъжд от автоматична стрелба. Куршумите на автоматите надупчиха едната страна на „Лонг Рейнджър“. Предното стъкло също беше осеяно с дупки; Ранди вдигна скоростта и се гмурна под летящите куршуми.

В товарния отсек Смит заклещи едната си ръка около подпора за седалка, а другата около Валентина, защото мощното извъртане заплашваше да ги изхвърли и двамата от потапящия се хеликоптер. За част от секундата успяха да видят как резервоарът с антракс бясно се люлее в края на въжето и се заканваше да връхлети върху тях като чука на бог Тор. После се разминаха с него и се гмурнаха невредими отдолу и под „Хало“.

Смит подаде глава на въздушния поток от винта, като следеше съдбата на ударения летящ кран и се надяваше, молеше се да види как въжето на примката се къса или големият хеликоптер с въртене пада от небето. Няколко пълни с оптимизъм секунди „Хало“, изглежда, наистина се олюля и беше на косъм да изгуби управление. После се стабилизира и възстанови своето безжалостно бръмчене на югоизток.

По-отдалечените острови на архипелага сега се простираха съвсем наблизо.

Ранди се завъртя зад по-големия хеликоптер още веднъж, като се издигна да заеме позиция. Когато извика към тях, тонът й беше безгрижен.

— Не знам за вас, приятели, но на мен ми е достатъчно. Сега просто ще се кача там и ще лепна единия понтон в роторите му. Ще се приземим малко накривени, но няма нищо.

Това беше обичайното изявление на камикадзе. Ако пробиеха ротора на „Хало“ с един от плувците на „Рейнджър“, наистина щяха да довършат започнатото. Но шансове „Лонг Рейнджър“ да оцелее в последващата кинетична експлозия и разхвърчаните изпочупени парчета от перките почти не съществуваха.