Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

— Знам. Затова трябва да останем с него.

Ранди погледна назад през пилотската седалка.

— Само да ти кажа, Джон, че нямаме чак толкова голям запас от гориво.

— И това го знам.

Пак нямаха достатъчно възможности, а всяка минута и миля ги отвеждаше все по-навътре в заледената пустош на архипелага Кралица Елизабет, все по-далеч от съюзници и помощ.

— Внимавай! — възкликна Валентина. Във фюзелажа на „Хало“ внезапно се беше появил черен правоъгълник, а изкъртената врата се въртеше из въздуха надолу към паковия лед. — Отваря бойниците!

През отворената врата затанцуваха искри от пламък на дула и струйки дим се понесоха край хълбоците на тежкия кран. Ранди отговори, като рязко дръпна „Лонг Рейнджър“ встрани. Като се издигна и се наклони, тя постави своята по-малка, по-подвижна машина отгоре и зад защитата на хеликоптерните перки, като установи такава позиция, че стрелците на Кретек да не могат да стрелят, без да повредят собствените си ротори.

Под тях „Хало“ мудно се промъкваше, сякаш слон размахва бивните си към дебнещия го лъв, а контейнерът се олюляваше като махало в края на въжето.

— Няма ли да е чудесно, ако просто им се изплъзне и вземат, че го изтърват? — отбеляза Валентина.

— Хубава мисъл, но не можем да разчитаме на това — отвърна Смит. — Ранди, какви са шансовете ни да простреляме един от техните двигатели?

Блондинката поклати глава.

— Изобщо не са добри! Този хеликоптер е изработен по руски военни спецификации. Той е летящ танк, проектиран да поема много поражения в битка.

— Трябва да има някакво уязвимо място! — настояваше Смит.

Ранди навъсено се замисли.

— Може би стягащата гайка, която крепи главния ротор към хеликоптера. Ако успеете да прекъснете тягата на осовата предавка или да отчупите шарнирна връзка на перка, това може да свърши работа.

— Вал, пушката е твоя. Какво мислиш?

Историчката погледна с подозрение своя стар уинчестър.

— Не знам. Калибър .220 „Суифт“ е отличен убиец на хора, но не става за поразяване на техника. Има прекалено голяма скорост, но недостатъчно проникване.

— Можеш ли да го направиш? — настоя Смит.

— Поне мога да опитам. Обаче не обещавам. Ранди, закарай ни колкото можеш по-близо и по-стабилно.

Тя се намести на пода за стрелба от легнало положение. Като уви ремъка на модел 70 под лакътя си, тя се прицели през страничната врата, долепена до мерника.

Наредени почти един върху друг, „Лонг Рейнджър“ и „Хало“ се носеха с грохот в полярното небе, сякаш врана безмилостно тормозеше лешояд. В пилотската кабина на „Хало“ подът под краката на Кретек злокобно се олюляваше, а дъгообразното клатене на контейнера в края на въжето силно придърпваше летящия кран.

— Те стрелят по нас! — изрева контрабандистът в ухото на пилота. — Направи нещо! — Заради зейналите аварийни изходи във вътрешността на големия хеликоптер беше настанала бъркотия от бученето на вятъра и писъка на двигателите.

— Не мога да направя маневра с окачен товар — извика в отговор пилотът. — Единственият начин да ги избегнем е като прережем въжето!

В ръката на Кретек се появи автоматичен пистолет.

— Само опитай и ще те убия.

Както пилотът на „Хало“ добре знаеше, заплахата не беше фиктивна. Но заплахата, която идваше от онази щръклица с перки, също не беше фиктивна. В горната част на фюзелажа се чу удар от куршум и стържене.

— Издигай се, копеле! — сопна се Кретек. — Качи се над тях, за да им отвърнем!

Със стиснати зъби пилотът изви своя лост за управление на максимална бойна мощност, като натовари газовите турбини „Тумански“ до техния предел и изстреля показателите на тахометрите и температурните нива до червените им зони.

Ранди Ръсел накара „Лонг Рейнджър“ да танцува, като поддържаше неговата позиция и дистанция от тромавия „Хало“, сякаш беше свързан с него чрез невидим теглич. Пазеше се зад невидимия щит на роторното поле и отказваше да стане мишена на вражеската артилерия.

Валентина Метрас също стигна до предела на своите умения. С изкривени устни, озъбена от напрежение да се концентрира, тя работеше с модел 70 като с автомат, проследяваше целта, дърпаше затвора да изхвърли празните гилзи и стреляше мигновено, щом картината във визьора се нормализираше. Три пъти направи пауза, за да зареди нови патрони в пушката, но щом изпразни третия пълнител, тя свали оръжието, като клатеше глава.

— Не е добре, Джон — извика тя. — Улучвам, но проклетите куршуми просто се пръсват, щом ударят. Скоростта е много голяма. Няма да стане.