Робърт Лъдлъм - Мистерията „Миша“

Смит се спусна в главната кухина и с усилие се запъти към малкото светло петно, идващо от свещта, която беше оставил запалена.

— Подполковник?

— Аз съм, майоре.

Смислов беше буден и се беше изправил до седнало положение върху спасителното одеяло. Смит застана на колене и закрепи с една ръка вързания мъж.

— Как се чувстваш? Някакво замайване? Двойни образи?

— Нищо лошо.

— А студът? Напада ли те? Кръвообращението ти нарушено ли е някъде?

— Не. Не е зле.

— Искаш ли малко вода?

— Да, моля.

Смит даде на Смислов една глътка от своята манерка. Руснакът се изжабурка и изплю парче съсирена кръв на една страна.

— Благодаря. Цигара?

— Против моите принципи е, но при тези обстоятелства… — Смит затършува из джобовете на Смислов, докато намери нещата за пушене на руснака. — Тази какво прави? — попита той, като вдигна газовата запалка.

— Пали цигари — лаконично отвърна Смислов.

— Добре. — Смит пъхна края на филтъра между устните на Смислов и запали цигарата.

— Благодаря — каза руснакът, обвит в дим. — Какво стана? Чух стрелба.

— Твоите хора опитаха да ни ударят — отвърна Смит, докато връщаше манерката в съответния джоб.

— Професорката добре ли е?

— Да. Но от вашите загубиха двама дотук.

Смислов затвори подпухналите си очи.

— По дяволите! Това не трябваше да става!

— А какво трябваше да стане, майоре?

Смислов се поколеба.

— Да му се не види, цялата работа вече се разкри! — каза настойчиво Смит. — Допускам вероятността, че тук става нещо, което никоя от държавите ни всъщност не иска да се случва. Дай ми нещо, за което да се хвана, и може да успеем да спрем това!

Смислов поклати глава.

— Не, подполковник, съжалявам, но вече е твърде късно. Ескалацията е започнала. Вече е неизбежно.

— Тогава ми отговори на един въпрос. Защо?

Смислов тежко въздъхна.

— Моето правителство винаги е знаело, че „Миша 124“ е паднал на остров Уензди. Освен това знаеха, че и антраксът още е на борда на самолета, а екипажът е оцелял при сблъсъка. Успели са да установят радиовръзка с нашите сибирски бази. Обадили са се за помощ. Но от Политбюро сметнали, че спасителната мисия ще представлява… трудност. По онова време не са имали атомни подводници. Уензди е бил извън радиуса на действие на ски самолетите, които са били на разположение тогава, а да се опитват да достигнат острова с ледоразбивач, е щяло да привлече вниманието на канадските и американските военни. Страхували се, че Съединените щати може да научат за осуетеното нападение над Северна Америка и че вие ще отвърнете със свой собствен първи ядрен удар. Следователно политкомисарят на „Миша“ получил заповед да ликвидира всички доказателства за мисията на бомбардировача.

— Включително и екипажа?

Смислов кимна, без да поглежда Смит в очите.

— Да. Смятали, че екипажът най-много застрашава сигурността. Опасявали се, че щом екипажът разбере, че от Съветския съюз няма да дойде никаква помощ, може да опита да се свърже със западните сили за спасение. Студът и гладът не са приятен начин да умреш. Политкомисарят на „Миша“ е бил инструктиран да… се справи с тази потенциална заплаха за страната.

— Включително и със себе си?

Смислов сви рамене.

— Той е бил политкомисар на стратегическите нападателни сили на Съветския съюз. Такива хора бяха членове на партията — фанатици. Според него да умре за славата на майка Русия и социалистическата революция е била най-голямата чест, дори ако тази смърт идва от собствената му ръка по поръчка на партията.

— Но командирът на самолета явно не е приел много добре цялата тази идея за славна смърт.

Смислов почти се усмихна.

— Явно. Съветското правителство започнало да се страхува да не би нещо да се е объркало, след като не получава последно потвърждение от политкомисаря с уверението, че е изпълнил дълга си, но нищо повече не можели да направят. Както се казва, избрали са „да оставят спящите кучета на мира“. Надявали са се останките просто никога да не бъдат открити.

— Но ги откриха.

— Да, и то съвсем невредими. Моето правителство знаеше, че самолетът ще се разследва. Прикрепиха ме към вашия екип, за да науча дали политкомисарят е успял да унищожи доказателствата за мисията на „Миша 124“. Ако не, от мен се изискваше аз да ги унищожа. Но и аз, и политкомисарят се провалихме. Сега в ход е алтернативен план, който да гарантира, че истината никога няма да стигне до външния свят.

Смит по-силно стисна рамото на Смислов.