Джак Брул - Реката на тайните

— Рай вика Ангел Две.

— Казвай, Рай. — Гласът на Мърсър беше изпълнен със страхопочитание от възможностите на оръдието.

— Нашите екрани показват, че мишената е унищожена. Прицелили сме се отново в първата мишена и чакаме заповедите ви.

— Прието, Рай. Хубав изстрел. Останете в готовност. — Мърсър се изправи.

Рене и четвъртият легионер дотичаха при тях. Бяха мокри, защото бяха търчали по палубата, когато катерът се взриви.

Брунесо се бе задъхал.

— От вашия кораб ли беше това? — попита той и Лорън кимна. — Mon Dieu! Не съм си и представял, че може да съществува такова оръжие.

— Това е само първото поколение — гордо обясни тя. — Масовата продукция ще влезе в употреба след две години.

Мърсър забеляза, че Хари е станал и отново е поел управлението на кораба, и попита:

— Имаше ли двигатели на носа, когато ти беше капитан?

— Не — лаконично отговори старецът. — Но това е все едно да те теглят за носа. След минута ще насоча кораба обратно към шлюза.

Предното стъкло беше натрошено от куршуми и отломки. Парчетата, които не бяха паднали, бяха напукани, и през тях не се виждаше нищо. Лорън и Фош ги избиха с прикладите на оръжията си, за да подобрят видимостта на Хари.

Все едно паркираше кола, старецът майсторски завъртя кораба в кръг и даде на заден ход под такъв ъгъл, че да спести пространство, когато отново потеглят напред.

Между дългата триста метра дига между двете вани и носа оставаха стотина метра. Старецът погледна Мърсър.

— Готов съм. — Ръцете му бяха спокойно отпуснати на кормилото.

— Добре — отговори Мърсър. — Да го направим. Фош, обади се на Рабиду и Мюнц. Кажи им, че ще минем през шлюза.

— Oui.

— Рай, Ангел Две. Винаги, когато сте готови.

Хари подаде максимална тяга. Ваната на шлюза все още беше пълна и горните врати бяха останали отворени след преминаването на „Ингландър Роуз“. Долните врати, които се намираха осемстотин метра по-нататък, бяха затворени и бетонният басейн приличаше на огромен задънен улей. „Няма да е за дълго“ — помисли той. Стоманените врати тежаха близо седемстотин тона, бяха дебели два метра и широки двайсет и не позволяваха на неизмеримото количество вода в езерото Гатун да напълни по-ниското и по-малко езеро Мирафлорес и останалата част на Канала.

„Роуз“ беше на десет метра над езерото Мирафлорес и той забеляза надстройката и комина на кораб, който чакаше реда си да влезе. Знаеше, че след минута плавателният съд вече няма да е там.

— Започваме да стреляме — чу се по предавателя.

— По дяволите! — извика в същия миг Хари.

Стомахът на Мърсър се сви.

— Какво има?

— Трябва да пишкам.

— Господи, Хари, стискай се или кръстосай крака. — Мърсър грабна бинокъла и се вторачи в горната част на по-ниските врати, отброяваше секундите наум.

Всичко изглеждаше нормално. Корабът в съседната вана на шлюза бавно се издигна до нивото на пролива Гейлард. Зад него още няколко кораба си проправяха път по езерото Мирафлорес. Работниците на шлюзовете изпълняваха задълженията си, макар че неколцина бяха спрели, за да видят какво е експлодирало край „Ингландър Роуз“, и несъмнено се питаха защо корабът е направил обратен завой и отново се е насочил към тях.

Лорън също броеше секундите.

— Четири, три, две, една.

Мърсър вкопчи пръсти в бинокъла.

Първият снаряд попадна в двуетажната контролна сграда между шлюзовете и разруши покривай. Мърсър почти нямаше време да види несполучливия удар и разпръсването на паникьосаните работници, когато експлозивните снаряди започнаха да намират целта.

Вратите в по-ниската страна на шлюза приличаха на десетметрови плочи от стомана. Тук-там имаше ивици ръжда, но общо взето бяха изумително запазени след едновековна употреба. Те служеха като въртящи се бентове, които можеха да се отварят и затварят, за да пропускат корабите, но не и да издържат на бомбардировка.

Снарядите разкъсваха метала като разярени зверове. Във всички посоки летяха отломки. Едната врата се откъсна от пантите, падна в езерото и се понесе в развълнуваните води, а поредният откос снаряди разби другата.

Останките й също увиснаха на пантите като разкъсани парчета кожа. Това не беше достатъчно, за да отвори безпрепятствен път на водата от езерото Гатун към пролива. Строителите на Канала бяха удвоили най-уязвимите врати на шлюза по течението, в случай че някой кораб се блъсне в тях и ги разбие. Вторите еднакви врати, намиращи се само на няколко метра от първите, усетиха натиска на езерото. Ако не бяха поставени под лек ъгъл една към друга, налягането щеше да ги строши.