Джак Брул - Хаос

Хасан беше умно момче и се учеше добре, но въпреки това не бе поставял под съмнение разказите за САЩ, защото никой от приятелите му не го правеше, а той не искаше да му се подиграват. Всъщност често се хвалеха помежду си и се надпреварваха да измислят лъжи в опит да се перчат колко много мразят Америка. Повечето им истории бяха детински мръсотии — че американците правят секс с животни или ядат изпражненията си, но разпалваха фанатизма им и накрая Хасан доброволно предложи услугите си да помогне Съединените щати да престанат да обиждат Аллах. В известен смисъл тъкмо връстниците му го подтикнаха да стане камикадзе.

Докато навлизаха в пристанището, видяха огромните петролни танкери, закотвени на кея. Някои бяха дълги над триста метра и приличаха повече на стоманени острови, отколкото на плавателни съдове, кръстосващи океаните. До тях имаше пристан за контеинеровози с голям кран. Боядисаните в ярки цветове контейнери на кея отзад приличаха на части на детски конструктор, подредени в правилни редици. Дори в този ранен час работниците товареха контейнери на един от корабите от камиони, които чакаха на опашка на кея.

Заповедите им бяха изрични. Трябваше да докарат риболовния кораб колкото е възможно по-близо до терминала за танкери и после да взривят петстотинте тона гориво и изкуствен тор в трюмовете му. Специалните варели, докарани им предишния ден от едноокия мъж, бяха на палубата.

Хасан се помъчи да си представи рая, но видя само сълзите на сестричката си, когато напускаше Дамаск, за да отиде в пакистанското училище, където го беше завербувал великият саудитски халиф Мохамед бен АлСалиди. Спомни си навъсеното лице на баща си, който не разбираше защо синът му предпочита да умре, вместо да поеме семейния железарски магазин. Майка му се беше заключила в спалнята и ридаеше неудържимо.

Водачът на терористичната клетка, пъпчивият саудитски арабин Абдула, пръв забеляза проблема и блъсна Хасан по рамото. Лъскав патрулен катер тъкмо заобикаляше високия нос на един танкер, чакащ реда си да бъде напълнен с непреработен нефт, пренесен по петролопровода от Казахстан.

Вглъбен в спомените и чувствата си, Хасан се стресна. Светлините на патрулния катер не бяха запалени, а техният кораб трябваше само да пресече границата, зад която се намираха супертанкерите, но въпреки това Хасан изпадна в паника. Увеличи тягата докрай и рязко завъртя кормилото надясно.

Корпусът и надстройката на риболовния траулер бяха очукани и стари, но в машинното отделение беше монтиран нов дизелов двигател „Волво“. От двата комина изригна черен пушек — моторът реагира моментално на неочакваната команда.

Корабът се наклони на една страна и водата заля перилата на левия борд.

— Хасан! Варелите!

Двата варела на предната палуба се бяха прекатурили и се търкаляха към перилата.

Служителите на пристанищната охрана бяха добре обучени и щом видяха, че става нещо странно, реагираха незабавно. Червените и сини светлини на хоризонталната греда на откритата лоцманска кабина блеснаха. Сирената започна да вие и катерът се насочи към траулера.

Хасан видя, че ще изпуснат безценните варели — всъщност не знаеше защо са толкова важни. Завъртя руля в противоположна посока, без да намалява тягата. Риболовният кораб се наклони надясно и варелите за миг спряха, но после започнаха да се търкалят на другата страна. Това напомни на Хасан за играта, която имаше като малък: трябваше да вкарва мънички метални топчета в чашки и да не им позволява да излязат, докато не ги събере всичките.

Само че сега губеше играта. Реагира твърде бавно на неумолимото търкаляне на варелите. Първият се блъсна в ерозиралите от солта перила. Металът се огъна, но издържа. А после вторият варел се тресна в първия. Перилата се откъснаха и двата двеста и петдесет килограмови варела се претърколиха през борда и изчезнаха в тъмните води на залива.

Хасан погледна Абдула. На красивото му лице бе изписано объркване и срам.

— Какво да правим?

Патрулният катер беше на осемстотин метра и бързо се приближаваше. На борда имаше трима униформени. Единият държеше пушка, другият караше, а третият крещеше в мегафона.

Абдула изруга. Не си представяше така срещата с Аллах — да бяга от руски катер.

— Обърни — изръмжа той.

Хасан отново завъртя кормилото, мина през разпенените води и се приближи още до терминала за танкери.

Патрулният катер вече беше на петдесет метра и мъжът с пушката стреля.