Джак Брул - Хаос

— Господи — измърмори Мърсър и прокара пръсти през гъстата си коса. През цялото време беше играл ролята на наивник и сляпо бе вървял по следата от трохи, оставена от Ахмед. Професорът го наричаше „надеждност“, но Мърсър го смяташе за предсказуемост. — Какво се случи в селото, по дяволите? — обвинително попита той. — Оставихте Дайс и Фейнс да избият нещастните хора.

По лицето на Ибрахим премина сянка на вина и угризения.

— След всичкото внимателно планиране ще повярвате ли в нещо толкова глупаво като спукана гума? Забавихме се по пътя от Киву, докато ви следяхме, и пристигнахме, когато всичко беше свършило.

— А клетата Серена Балард? — попита Кали. — И тя ли спука гума в Ню Джързи?

— Госпожица Балард прекара един наистина ужасен за нея ден в един хотел във Филаделфия, така че Поли не можа да изтръгне информация от нея. Сцената в дома й беше нагласена. Използвахме кръв, взета от моите хора. В момента тя си е вкъщи. Убеден съм, че е объркана, но трябваше да намеря начин да ви предупредя, че Поли Фейнс знае, че сте отишли в Атлантик Сити. Нямах представа, че е стигнал до хотела ви толкова бързо.

Мърсър и Кали се спогледаха облекчено. И двамата харесваха Серена и бяха приели тежко смъртта й, още повече, че преди да умре, е била изтезавана от Фейнс.

По пътя за мината се зададе уазка, по-нов модел от онези, които Поли Фейнс бе докарал, за да обере стария склад. Зад волана седеше младият Деврин. Спря до тях, смъкна стъклото и бързо заговори на турски. Извади сателитен телефон. Ако се съдеше по пребледнялото му лице и едва сдържания гняв в гласа му, новината не беше добра.

— Какво има? — попита Мърсър. Стомахът му изведнъж се сви.

— Закъсняхме.

Първоначално основан като колония на италианския град-държава Генуа през тринадесети век, по-късно Новоросийск бе станал крепост на Отоманската империя до превземането му от Русия през 1808 година. След разпадането на Съветския съюз, когато много пристанища в Черно море бяха предадени на Украйна и Грузия, градът се беше превърнал в най-големия руски износител на нефт. Всяка година го посещаваха над хиляда танкера, контейнеровози и товарни кораби. Половината износ на зърно на Русия минаваше през Новоросийск, както и една трета от петрола й. Ограден от трите страни от Кавказките планини, градът с население двеста и петдесет хиляди жители беше сгушен в северната част на дълбоководен залив със същото име.

Корабите с тегло над две хиляди тона трябваше да се обадят на началника на пристанището няколко дни преди да влязат в залива и беше задължително да ги преведе лоцман. Танкери с товароподемност триста хиляди редовно посещаваха петролния терминал в източната част на града и отправящият се към морето трафик се следеше строго. За сметка на това двадесет и пет метровият риболовен кораб, който влезе във вътрешното приетанище на разсъмване, премина необезпокояван от морските власти.

Само няколко чайки му обърнаха внимание, спуснаха се и закръжиха над палубата, привлечени от миризмата на риба, но не можаха да намерят храна.

Тримата мъже на борда бяха тренирали на откраднатия кораб, докато пътуваха от Албания през Босфора и през Черно море, където похитителите професионалисти бяха взели парите си и се бяха върнали в родината си. Най-възрастният беше двадесет и три годишен саудитски арабин — той ръководеше мисията. Тийнейджърът от Сирия Хасан се оправяше с техниката.

Нямаше да могат да преминат сами Босфора, да заобиколят Турция и да стигнат до пристанище Сейхан, както Ал-Салиби беше казал на Григорий Попов, за да го убеди да помогне за набавянето на плутония. Трудно преминаха дори тридесетте мили в залива на Новоросийск.

Тънките, почти женски ръце на Хасан изглеждаха твърде нежни върху грубото кормило: миглите му бяха дълги и извити. Двамата му другари стояха зад него в тясната кабина на щурвала. Единият държеше коран, а пръстите на другия премятаха броеницата, която му беше дал водачът на религиозното училище в Пакистан, където го бяха вербували за мисията.

Бяха им казали, че мъченичеството ще им осигури място в рая, където ги чакат прекрасни девици. Всички непрекъснато дразнеха Хасан, защото беше красив и приличаше на момиче. Обясниха им също, че ще нанесат голям удар върху кръстоносците, че имената им ще бъдат запомнени навеки и че целият мюсюлмански свят ще се обедини в братство на джихад срещу Америка.

Хасан не беше виждал американци, но го бяха научили да ги мрази с всепоглъщаща страст, която не разбираше. Учителите, приятелите му и имамите в джамиите твърдяха, че Съединените щати искат да унищожат исляма, че са предизвикали вълните цунами в Индонезия, убили са стотици хиляди негови братя и сестри, че разпространяват болести в мюсюлманските страни в Африка и че сами са взривили Световния търговски център като оправдание да нападнат арабския свят.