Джак Брул - Хаос

— Здравей. — Той се усмихна малко учудено.

— Здравей — отвърна Кали и се съвзе. — Идваш от север.

— Точно така. Намерих тези хора да излизат от джунглата на двадесетина мили оттук и реших да ги кача.

— Не работиш ли за организация за помощи?

Един слаб селянин му подаде клетка с птица. Мъжът я предаде на Кали, с което я включи в живата верига, която разтоварваше камиона.

— Не. Геолог съм. — Той протегна ръка. — Мърсър. Филип Мърсър.

Професията му я изненада. Тя разсеяно стисна ръката му и за втори път само за няколко минути се стресна. Макар и мокра, дланта му беше груба като кората на дърво и одраска кожата й. Кали почувства сила в краткото ръкостискане, но и нещо повече — увереност, самочувствие, добронамереност и пълна липса на лукавство. Той я погледна в очите и пусна пръстите й.

— А ти коя си?

— Кали Стоу. Работя в Центъра за контрол върху заболяванията в Атланта. Оперативен изследовател съм.

— Ако искаш, вярвай, но в момента болестите са последното, за което тези хора трябва да се тревожат.

Явно беше американец. Говореше с лека следа от акцент, който Кали не можа да разпознае.

— Забелязах. Може ли да попитам какво правиш тук? Той взе един железен казан от камиона и го сложи на земята.

— Търся полезни изкопаеми. Тя се засмя.

— Винаги съм си представяла златотърсачите с традиционните торбести дрехи, кирки на раменете и как дърпат някое упорито магаре.

— Единственото магаре тук съм аз. Правя услуга на един приятел.

— Моите приятелки ме молят да им пазарувам или да си говорим защо гаджетата им са пълни кретени. Трябва да се научиш да отказваш.

Беше ред на Мърсър да се засмее.

— Имаш право.

— Какво търсиш?

— Колтан, коломбит-танталит — отвърна Мърсър и като видя безучастното й изражение, добави: — Използва се в кондензаторите в микроелектрониката, предимно в мобилните телефони.

— Не ме разбирай погрешно, но се надявам, че няма да го намериш. Светът е препълнен с мобилни телефони.

— Е, да — съгласи се той. — И без това не намерих. Експедицията се финансира от ООН. Някакъв функционер от икономическия им отдел в Банги чул за ловец, който твърдял, че е открил колтан край река Чинко. По-вероятно го е пренесъл нелегално от Уганда или Конго, но човекът от ООН каза, че това е възможност да се открият работни места в района.

— И несъмнено да се издигне и да се махне оттук.

— Може би. Месец и половина пресявах безполезна кал и после чух, че сезонът на кръвопролитията започва отново. Изчаках, колкото се осмелих, и освободих работниците. Тръгнах вчера и видях тези хора по пътя.

— Утре смятам да замина на север. Лошо ли е положението там?

Мърсър спря да разтоварва камиона и я погледна в очите.

— Тъй като този кът на света не фигурира на много туристически карти, уверявам те, че работата ти тук е важна. Няма да се опитвам да те разубедя да не я вършиш, но ако трябва да тръгнеш нагоре по реката, трябва да го направиш днес. Веднага.

— Не мога — призна Кали. — Някакъв дрогиран хлапак е използвал джипа ми, за да се упражнява в стрелба тази сутрин. Трябва да отида в Рафай да си купя гума.

— Това го забрави.

Мърсър не се държеше снизходително, нито покровителствено, просто съобщаваше факт. Тя оцени това, но трябваше да пренебрегне съвета му.

— Няма начин. Трябва да отида.

Той приглади мократа си коса. Кали си помисли, че пресмята колко да й поиска за пътуването.

— Къде?

— Моля?

— Къде трябва да отидеш?

— Край река Сцила има едно село, на миля от мястото, където се влива в Чинко.

— Това е на цели сто мили на север. Много ли е важна работата ти?

— Един от изследователите ни е попаднал на медицински документи, написани от мисионер в края на осемдесетте години на двадесети век. Досега никой не им е обърнал внимание. Изглежда, хората в това село страдат от най-високия процент на заболеваемост от рак в света. В Центъра за контрол върху заболяванията смятат, че причината е генетична. Ако успеем да я изолираме, ами, досещаш се какво ще стане.

— Ще създадете генна терапия за превенция от рака. Кали кимна.

— И вероятно лечение. Трябват ми проби от кръв и тъкани.

— И ако не отидеш там преди Дайс, хората или ще бъдат убити…

— Или ще се разпръснат и няма да мога да ги намеря — довърши мисълта му тя. — Затова веднага дойдох тук.

— Говориш за по-далечно разстояние, отколкото планирах, но ще те закарам.

— Ще се върнеш там? — изненадано попита Кали.

— Защо според теб разтоварвам камиона? По пътя подминах много повече хора, отколкото можех да кача. Правителството не прави нищо за тях, затова някой трябва да им помогне. — Гласът му стана сериозен и малко тъжен. — Но при първия знак за неприятности ще се върнем.