Джак Брул - 700 метра под земята

Вторият етаж бе зает от библиотеката на Мърсър: лавиците бяха запълнени с безброй първи издания на научни книги и сборници. Още една негова дългогодишна страст. И макар да обичаше да им се любува, трябваше да признае, че желанието да разширява колекцията напоследък бе изчезнало. По средата на отрупаната с книги стена имаше двойна врата, която водеше към читалнята — просторно помещение с мебели от дъб и месинг, кафява кожа и зеленина. Покрай дясната стена имаше добре зареден бар, срещу вратата бе окачен голям плосък телевизор. Това беше сърцето на дома на Мърсър, лъвското леговище, където прекарваше повечето си време. Седалката на едно от дълбоките кресла прилягаше на задника му като ръкавица, ала за негово раздразнение другото кресло бе не по-малко удобно за Хари. Много преди да изгуби апартамента си Хари бе започнал да смята дома на Мърсър за свой и това важеше със същата тежест за запасите от алкохол в бара.

Мърсър влезе и пътьом отбеляза, че Хари е сдържал думата си и не е пушил тук. Болезнена цена, срещу която му се позволяваше да ползва читалнята, ала с нея вървеше и поне половин галон „Джак Даниелс“, който приятелят му поглъщаше за около седмица. Всъщност Мърсър нямаше нищо против миризмата на цигари. Хари пушеше в тази къща, откакто се бе преместил тук, и това бе по-скоро опит на Мърсър да накара приятеля си да намали цигарите и заедно с тях риска да умре от рак.

Мърсър не се залъгваше, че като ограничава привикналия с никотин Хари в пушенето, добавя години към живота му — човекът все пак бе изкарал до осемдесет и пет. Това бе просто жест на загриженост, мъжкият начин да му покаже, че държи на него, без всъщност да го признава.

Зад читалнята имаше две гостни, свързани с баня. Тук беше и причината за тревогата на Мърсър. Джордан щеше да дели тоалетната с осемдесетгодишен мъж с увеличена простата, отслабено зрение и треперещи ръце — предостатъчно причини за вмирисан клозет. За негова изненада обаче тоалетната блестеше от чистота и ухаеше на ароматизатор с лек намек на ванилия от наскоро изгасена свещ.

Тази гледка не приспа подозрителността на Мърсър — той предположи, че до няколко дни ще получи сметка от фирма за почистване, която Хари е наел, за да подготви жилището за тазвечерното празненство. Огледа внимателно стаята и двойното легло, където смяташе да настани Джордан. Беше си съвсем нормална, макар и доста семпла, но поне чаршафите бяха чисти и в шкафа имаше неизползвани кърпи. Обхванатите от любовна треска старци вероятно бяха използвали за заниманията си стаята на Хари. Мърсър изключи поставения на нощното шкафче телефонен дериват, за да не буди Джордан на сутринта, ако реши да позвъни, и го прибра в един шкаф, където държеше чисти завивки и разни приспособления за прахосмукачката.

Взе лекарства от аптечката и се върна с тях. Хари бе отвел Джордан на горния етаж, бе я настанил на тапицирания с кожа диван и грижовно я бе заметнал с халат. Тя видимо трепереше от треската. Хари бе зад нея и смесваше „Джак“ с джинджифил.

— Донеси вода за Джордан и ми направи едно двойно — нареди му Мърсър и отиде при момичето. Драг се бе проснал на дивана до Джордан и се бе притиснал до нея, за да я топли.

Мърсър седна до Джордан и отметна един паднал на челото ѝ кичур.

— Чувствам се като парцал — оплака се тя, без да отваря очи.

— Ще се оправиш. Просто тялото ти ти казва, че има нужда от почивка.

— Можеше да ми го прати в съобщение, вместо да ми пуска втрисане, болки и схващане.

— Какво да се прави, човешките тела все още не могат да пращат текстови съобщения.

Тя отвори очи и го погледна.

— Не казах ли току-що, че тялото ми трябва да праща текстови съобщения?

— Каза го.

Джордан се изкиска.

— Съжалявам, но вече не мисля какво говоря. Извинявай.

— Няма нужда да се извиняваш. Един бог знае какво щеше да стане с нас, ако не се бяхме срещнали.

Тя го погледна озадачено, сякаш не смяташе срещата им за толкова навременна, но тъй като нямаше сили да остава дълго съсредоточена, лицето ѝ пак се отпусна. Хари подаде на Мърсър чаша вода и се върна на бара, за да направи гимлет с двойна доза водка. Мърсър събуди Джордан и я накара да седне, за да изпие ибупрофена и лекарствата за обезболяване, които ѝ бяха дали в болницата в Охайо. После пъхна една ръка под коленете ѝ и друга под раменете. При други обстоятелства тя вероятно щеше да възрази, че я носят, но сега само опря глава на гърдите му и изстена тихо, докато я отнасяше в спалнята.