Джак Брул - 700 метра под земята

Те заобиколиха един невисок хълм и продължиха да следват знаците към научната лаборатория. Би трябвало да е една от най-новите постройки в колежа. Почти веднага я видяха. Беше на четири етажа, със затъмнени стъкла и модернистка архитектура като просторен атриум с подпори от надупчен метал, напомнящ детските конструктори. Вместо традиционното вътрешно стълбище към сградата бе долепена остъклена платформа, кой знае защо напомняща за дръжките на етруска ваза. Джордан и Мърсър гледаха сновящите вътре студенти, които отдалече приличаха на опитни зайчета под стъклен похлупак.

Без никакво предупреждение студентите близо до входа внезапно се разбягаха панически. Миг по-късно Мърсър забеляза зелената хонда да влита през един от прозорците — завъртя се пред входната врата и се понесе по облицования с плочки атриум право към стълбището за втория етаж. Атриумът бе достатъчно просторен, за да побере колата, но студентите трябваше да се притискат към стените или да бягат пред нея.

Мърсър гледаше как хондата се носи нагоре по полегатата рампа. Двама студенти, момче и момиче, бяха ударени от бронята и запокитени през прозорците. По стъклата останаха тъмни кървави дири. Други двама студенти, които бяха имали благоразумието да се прилепят до стените, хукнаха да търсят помощ.

Мърсър все още не знаеше какви са намеренията на шофьора. Но сега, когато убиецът знаеше, че го преследват, вероятно щеше да се наложи да промени първоначалния си план. Ако трябваше да предполага, а Мърсър бе обмислял доста неща по време на пътуването насам, нападателите бяха дошли тук, за да откраднат нещо, свързано с това, което бяха взели в мината. Не успееха ли да го направят, вероятно щяха да постъпят като с къщата — да се опитат да го унищожат. Колата спокойно можеше да откара образци или документи, но пък двайсетте и повече литра бензин в резервоара представляваха достатъчно мощно взривно устройство.

Пред сградата имаше широк площад. Някои студенти продължаваха да излизат тичешком през централния вход, докато други стояха вцепенени, загледани в пораженията, оставени от хондата. Всички подскочиха изплашени, когато Мърсър наду клаксона на джипа и насочи мощната машина към четирите стъпала на площада. Беше видял следите от хондата, която се бе качила на нивото на сградата по тясната рампа за инвалидни колички, но джипът не можеше да мине оттам.

Студентите се пръснаха, а Джордан извика изплашено. Мърсър завъртя кормилото към широката входна врата, като за миг забави, за да даде време на изплашените студенти да му разчистят пътя. После профуча с колата през отвора. Ала алуминиевите врати бяха прекалено тесни. Чу се стържене на метал и трясък от строшените странични огледала, но все пак колата премина.

Междувременно бъркотията продължаваше да нараства. Чуваха се изплашени викове и писъци, изпаднало в истерия момиче размахваше ръце като полудяло. Неколцина се втурнаха към вътрешното стълбище.

— Какво правиш? — извика Джордан.

— Не съм сигурен — отвърна той.

Коридорът нататък бе твърде тесен за джипа, но Мърсър нямаше намерение да го използва. И без това колата бе остъргана от двете страни и със счупени огледала, нямаше смисъл да я подлага на нови изпитания. Джипът стигна достатъчно навътре, та предната броня да запуши коридора напълно. Нямаше никакъв начин хондата да се върне оттук. Никой от двамата не можеше да отвори вратата си. Мърсър натисна копчето за повдигане на задния капак и нареди на Джордан:

— Тръгвай. Идвам зад теб.

Не ѝ трябваше повторна покана. Тя се извъртя, промуши се чевръсто между седалките и Мърсър мярна за миг обутия ѝ в стегнати джинси задник, преди тя да се изтърколи в багажника.

Още изплашени студенти дотичаха при заклещената кола, спряха, ококорили очи, после се покатериха по капака и по покрива и се смъкнаха отзад. Пътят пред Джордан отново бе затворен.

— Мърсър — викна тя.

И последният студент се прехвърли през колата и побягна към атриума.

Докато Мърсър пак посягаше към копчето за отваряне на капака, хондата се появи с рев. До шофьора седеше още един мъж, явно водачът. Беше на около четирийсет, с квадратна челюст и тънка мрежа от бръчки около очите. Много жени биха го сметнали за хубавец. Косата му бе малко по-дълга, отколкото я носеха военните, раменете му под тъмното сако и пуловера изглеждаха яки.

Това бе всичко, което Мърсър успя да забележи. Беше си мислил, че е блокирал убийците в сградата, но шофьорът на хондата явно не бе на същото мнение: завъртя волана наляво и малката кола се блъсна в дървените перила на рампата, след което се заби и в стъклената преграда. Вдигна се истински фонтан от натрошени стъкла. Колата последва искрящата лавина. Носеше се с по-малко от четирийсет километра в час, ала въпреки това преодоля значително разстояние преди да се стовари на пода и да подскочи върху амортисьорите. Шофьорът успя да се възползва от набраната инерция, четирите колела се завъртяха яростно, колата възвърна сцепление и се понесе стремглаво напред.