Джак Брул - 700 метра под земята

Светлозелената хонда се скри зад втората пресечка и Мърсър изруга. Щеше да е като да преследва заек. Хондата бе по-чевръста от джипа, имаше по-добро начално ускорение и шофьорът знаеше къде отива. Докато юконът подскачаше по неравностите, Мърсър се чувстваше сякаш е яхнал хипопотам. Свърна в пресечката изправен на две гуми, като кораб, приведен от буреносен вятър.

В същия миг хондата направи нов остър завой надясно и Мърсър изведнъж разбра какво е намислил младокът. Беше подмамил джипа да се отдалечи от набелязаната къща и сега поемаше обратно.

Мърсър завъртя волана на юкона докрай и го насочи между две борчета и ъгъла на къщата, зад която бе изчезнала хондата. Юконът профуча през мрежестата ограда, без да забави. Снегът не го спираше, колелата се впиваха в него като копита на бик. Подминаха къщата и приятна на вид зимна градина, от която надзърна изплашеният собственик, стиснал в ръце вестник и сутрешното си кафе. Джипът се справи без проблем с малко по-солидната задна ограда и се понесе по алеята зад къщите. Хондата вече бе излязла на моравата зад съседната къща. Мърсър насочи джипа в главозамайващ слалом и успя да избегне няколко дебели дървета и издигнат над земята басейн. Не успя обаче да види полускрит от снега сандък за пясък и го отнесе с неочаквана експлозия от песъчинки, които се разхвърчаха и заудряха стъклото като диамантени късчета.

Двете коли профучаха пред къщата и излязоха на предната морава. Тук нямаше огради, но Мърсър закачи теглича на колесар на лодка, подаващ се от гаража. Колесарът се преобърна и петметровата лодка се хлъзна на земята и се катурна на една страна.

Мърсър пришпори едновременно четирите колела на юкона и го насочи към къщата на Ейб. Хондата вече бе спряла отпред, вратата на шофьора бе отворена, а самият шофьор тичаше от къщата към хондата. Видя внезапно появилия се юкон само на десетина къщи от него и скочи зад волана.

Потегли веднага. Улицата бе хлъзгава от полуразтопения сняг, за да може да изсвири с гуми, но все пак успя да се изстреля напред със съвсем леко поднасяне.

Мърсър погледна към къщата и видя, че предният прозорец е счупен. В следващия миг отекна оглушителна експлозия, която запокити останките на прозореца през моравата, като оръдие на старовремски кораб, изстрелващо картеч. Входната врата издържа на напрежението само още миг, преди да отхвърчи от пантите и да заподскача по улицата като хвърлена карта за игра. Мърсър закова джипа. Къщата лумна в пламъци, които облизваха декоративните подпори и гредите.

Експлозивът, който шофьорът на хондата бе метнал вътре, вероятно съдържаше някакъв обогатител, най-вероятно бензин. Съвсем скоро кокетната къща на Ейб Джейкъбс щеше да се превърне в овъглена купчина отломки и пепел.

Пожарът се разгаряше бързо. Дим и пламъци пълзяха нагоре. Къщата и онова, което би могъл да скрие вътре Ейб, щеше да престане да съществува след броени минути.

Мърсър измъкна клетъчния телефон от джоба си и отново настъпи газта. Хвърли телефона на Джордан.

— Набери 911.

— За пожара ли?

Той знаеше, че ако греши, последствията може да са сериозни, но не можеше да рискува.

— Не. Кажи, че трябва да обезопасят колежа. В студентското градче има въоръжени мъже.

След множеството трагедии със стрелци в студентски общежития през последните години полицията едва ли щеше да се забави.

Джордан все още не бе успяла да разговаря с оператора, когато Мърсър мина през вратите на студентското градче. По алеите имаше съвсем малко студенти — за щастие повечето бяха в аудиториите. Постройките бяха странна сбирщина от тухлени къщички и модерни блокове, всяка една като паметник на времето, в което е била вдигната. Едно от спалните помещения имаше големи прозорци и боядисана в синьо фасада, каквито се срещаха през 60-те, това до него беше от неизмазана тухла.

Мърсър мярна за миг една указателна табела към Научния център „Лодър“ със стрелка, сочеща зад импозантна сграда в колониален стил, която вероятно съществуваше тук от създаването на колежа. Асфалтът бе твърде сух, за да може да определи дали хондата е минала преди тях, но Мърсър бе почти сигурен, че ги е изпреварила. Пътят описваше завой около няколко занемарени паркчета и административни сгради, върху най-голямата от които бе изписано „Гимнастически салон Никълс — дом на Кафявите глигани“.

Изобщо не би могъл да си представи по-невдъхновяващо название за спортен тим. Изрисуваната отгоре зурла, която наподобяваше по-скоро американски тапир, отколкото европейски глиган, само подсилваше неприятния ефект.