Джак Брул - 700 метра под земята

Мърсър приближи двамата зад пейката.

— Чуйте. Аз съм цивилен полицай — каза им и показа дръжката на пистолета. — Когато дойдат униформените, им кажете, че влизаме вътре.

Момичето го погледна ококорено; момчето кимна и не попита защо един цивилен полицай ще води със себе си вътре жена.

Във фоайето цареше хаос, навсякъде се въргаляха останки от строшени мебели и разкъсан мокет, късчета от ламарината на джипа. За щастие вече нямаше жива душа. Но воят на алармата бе толкова силен, че двамата неволно се присвиха. Беше почти невъзможно да разговарят.

Изкатериха се по рампата и прескочиха разнебитените от хондата перила. И тук подът бе посипан със стъкла и отломки, през разбития прозорец вееше студен вятър.

Качиха се на втория етаж. Вляво бе терасата, откъдето се виждаше атриумът и един окачен на тавана модел на слънчевата система. Гледката бе наистина впечатляваща. Луната бе изпъстрена с миниатюрни кратери, а пръстените на Сатурн сияеха във фантастични цветове.

Вдясно имаше открита площ, задръстена от преобърнати столове и отломки, а на пода се виждаха следите от гумите на хондата. Встрани започваше широк коридор с поредица от затворени врати и Мърсър предположи, че са учебни стаи. На три четвърти от разстоянието видя обгорен вход, през който все още бликаха водни прашинки от противопожарната система. Ударната вълна от експлозията бе отнесла стъклените панели на луминесцентните лампи и коридорът бе мъждиво осветен, но проблясваше ярко всеки път, когато светваше фенерът на противопожарната аларма. Ефектът бе като в къща на призраците. Мърсър извади рефлексивно пистолета, когато от една учебна стая изхвърча студент и изтича покрай тях, без дори да ги поглежда.

Изпроводи с поглед младежа, докато той се скри зад ъгъла, приведен от уплаха, след това пристъпи бавно в коридора. Веднага забеляза движение — сянка, която се местеше зад водната завеса на противопожарната инсталация. Мърсър би разбрал студента, който се бе притаил през шест стаи от взрива, но не и някой, спотайващ се на самото място на експлозията. Силуетът спря да се движи и като че ли се загледа към тях през водната стена.

Инстинктът и опитът взеха връх. Джордан бе на две крачки пред него. Той се хвърли към нея, обгърна я с ръка през кръста и я събори на пода. Претърколи се отгоре ѝ, за да я прикрие с тяло, и протегна дясната си ръка, насочил пистолета към фигурата на непознатия. Джордан тъкмо си поемаше дъх, за да даде воля на гнева си, задето се бе отнесъл така безцеремонно с нея, когато коридорът се разтресе от приглушения бумтеж на откоси.

Въздухът около тях сякаш внезапно оживя, изпълнен с прах от мазилка и барутен дим. Куршумите разтрошаваха всичко и сипеха върху двамата парченца от мазилката на стените и от пластмасата на луминесцентното осветление.

В сравнение със заглушения автомат пистолетът на Мърсър изрева като оръдие в тесния коридор. Беше си истинска агресия спрямо всички сетива и той се опита да я повтори, но пистолетът засече още след първия изстрел, пуснат съвсем прибързано, без дори да е насочен към противника.

Аналитичната страна на ума на Мърсър мигом съобрази, че пружината в пълнителя на осемдесет и четири годишния пистолет не е издържала на времето и вероятно се е скъсала. Сега бе притисната надолу от тежестта на патроните, които трябваше да избутва в цевта, и нямаше сила да се върне в първоначалното си положение. Пистолетът изстреля само първия куршум, но следващият в пълнителя не се бе издигнал достатъчно, за да може да влезе в затвора. Мърсър трябваше да го извади и да презареди ръчно.

Всичко това му мина през ума, докато вдигаше Джордан от пода и я теглеше към една от учебните зали. Едва успяха да се прикрият зад вратата, когато в коридора отекна нов откос и няколко куршума се забиха в дървената каса на вратата. Мърсър веднага забеляза, че вътре има врата, свързваща тази зала със следващата и вероятно така до дъното на коридора. Помещението бе предназначено за химична лаборатория, с дълги успоредни маси, върху които бяха подредени колби и епруветки, както и метални спиртници. Той накара Джордан да залегне зад една от масите и ѝ нареди:

— Стой тук.

— Не се тревожи — отвърна тя задъхано. — Изобщо не смятам да продължа с теб нататък.

— Това е най-умното, което каза днес.

Междинната врата бе затворена, но не и заключена. Мърсър освободи заседналата гилза и постави нов патрон в затвора. Останалите патрони от пълнителя събра в лявата си ръка. Замисли се за миг върху факта, че ще се изправи срещу автомат с пистолет, произвеждащ единични изстрели. Ала имаше нужда от отговори и онзи тип отсреща можеше да му ги даде.