Дъглас Престън - Реликвата

— Запази този подпис — един ден ще е безценен — подхвърли през рамо той и остави вратата да се тресне зад гърба му.

Марго тъкмо оставяше слушалката, когато влезе Смитбек. Отново беше сама в лабораторията: колежката й — препараторката — очевидно си беше взела извънредна удължена отпуска.

— Току-що говорих с Фрок — каза тя. — Беше крайно разочарован, че не сме открили нещо повече в сандъка и че не съм успяла да проверя за други семенници. Предполагам, че се е надявал да открия някакви доказателства за живо същество. Исках да му разкажа за писмото и за Йоргенсен, но каза, че не можел да разговаря. Мисля, че Кътбърт беше при него.

— Вероятно за да го пита за изпратения от него формуляр за достъп — каза Смитбек. — Прави се на Торквемада. — Той посочи към вратата. — Защо не си заключила?

Марго го погледна изненадано.

— О, сигурно пак съм забравила.

— Възразяваш ли да заключа за всеки случай?

Той завъртя ключа и се ухили. Бавно извади от джоба на якето си миниатюрна оръфана тетрадка, върху чиято кожена подвързия беше гравиран герб с две стрели, и я вдигна като трофей пред очите й.

Любопитството й прерасна в изумление.

— Господи! Това дневникът ли е?

Смитбек кимна гордо.

— Как го намери? Къде го намери?

— В кабинета на Рикман — отвърна той. — Направих ужасна саможертва заради него. Подписах къс хартия, с което завинаги ми се забранява да разговарям с теб.

— Шегуваш се.

— Само отчасти. Докато ме тероризираше, в един момент отвори едно чекмедже на бюрото си и аз зърнах това оръфано книжле. Заприлича ми на дневник. На нещо твърде странно, за да го съхранява точно тя. Нали ти ми каза, че вероятно е задигнала дневника. — Смитбек кимна самодоволно. — Както винаги съм подозирал. Така че го задигнах, преди да напусна кабинета й.

Той отвори дневника.

— Сега кротувай, Лотосов цвят. Тати ще ти прочете приказка за лека нощ.

Марго се заслуша в гласа му. Отначало той започна да чете бавно, но постепенно все по-бързо, щом свикна с наклонения почерк и честите съкращения. Повечето по-ранни записки бяха доста кратки: няколко бегли изречения с малко подробности за времето през деня и местоположението на експедицията.

31 авг. Цяла нощ дъжд — Консервиран бекон за закуска — Сутринта някаква повреда в хеликоптера, загубихме цял ден, без да направим нищо. Максуел нетърпим. Карл ос има все повече проблеми с Хоста Джилбао — настоява за допълнително заплащане за…

— Това е отегчително — прекъсна четенето Смитбек. — На кого му пука, че са яли консервиран бекон за закуска?

— Продължавай — настоя Марго.

— Тук наистина няма нищо особено — отвърна Смитбек, прелиствайки по-нататък. — Предполагам, че Уитлеси не е бил особено приказлив. О, Господи, надявам се да не съм дал подписа си за нищо!

Дневникът описваше проникването на експедицията все по-дълбоко в джунглата. Първата част от пътуването извършвали с джип. След това групата била прехвърлена с хеликоптер на триста и петдесет километра нагоре по течението на Ксингу. Оттам наети гребци ги откарали срещу бавното течение на реката към платото Керо Гордо. Смитбек продължи да чете:

6 септ. Изоставени разкопки върху пуст склон. Оттук нататък пеша. Днес следобед пръв поглед към Керо Гордо — гъста растителност чак до облаците. Крясъци на птици, хванах няколко екземпляра. Водачите мърморят помежду си.

12 септ. Последни остатъци от консервирано говеждо за закуска. По-малко влага от вчера. Продължаваме към платото — на обяд облаците се разпръсват — вероятна височина на платото над морското равнище 2600 метра — умерен климат за джунгла — видях пет редки candelaria ibex 11 11 Вид дива коза (лат.). — Б.пр. — възстанових стрели и тръби за издухване, отлично състояние — ужасни комари — сушено месо от местна дива свиня за вечеря — не е лошо, вкус на пушено свинско. Максуел пълни сандъците с непотребни боклуци.

— Защо го е задигнала? — изпъшка Смитбек. — В него няма никакви пикантерии. Къде е голямата тайна?

15 септ. Вятър от ЮЗ. Овесена каша за закуска. Три пъти пренасяме лодките на ръце поради задръстване на коритото с храсталаци — вода до кръста — чудни пиявици. Привечер Максуел се натъкна на растителни екземпляри, които силно го въодушевиха. Местната растителност наистина е абсолютно уникална — странна симбиоза, твърде древна морфология. Но важните открития предстоят, сигурен съм.

16 септ. Тази сутрин останахме до късно в лагера, пренареждахме принадлежности. Максуел настоява да се връща със своите „открития“. Пълен идиот, глупавото е, че се връщат и почти всички останали. Тръгнаха обратно всички, освен двама от нашите водачи, веднага след обяда. Крокър, Карлос и аз бързаме. Почти веднага спирам да пренаредя сандъка. Счупен буркан с мостра. Докато пренареждам, Крокър се отдалечи по пътеката, попадна на срутена колиба…