Дъглас Престън - Реликвата

Щом вратата се затвори, Д’Агоста се ухили.

— Разката му фамилията на това копеле!

— Що за език, лейтенант — възкликна Пендергаст, отпусна се в коженото кресло с книгата в ръце и я запрелиства с подновено въодушевление.

— Я стига, Пендергаст! — отвърна изненадан Д’Агоста, оглеждайки съсредоточено детектива. — Забелязах, че си в състояние да зарежеш изтънчените маниери, когато ти отърва.

Пендергаст замига с невинен израз насреща му.

— Съжалявам, лейтенант. Моля да бъда извинен за непристойното ми поведение. Просто не мога да понасям надути бюрократи. Боя се, че понякога ставам твърде рязък с тях. — Той вдигна книгата. — Лош навик, от който не мога да се отърва.

Прозорците на лабораторията гледаха към Ийст ривър със складовете и рушащите се индустриални постройки в Лонг Айлънд Сити на отсрещния й бряг. Люис Търоу беше застанал до прозореца и наблюдаваше един натоварен с боклуци и заобиколен от безброй чайки огромен шлеп, влачен на буксир към морето. „Вероятно такова количество боклук се натрупва за една минута в Ню Йорк Сити“ — мина му през ума.

Търоу обърна гръб към прозореца и въздъхна. Мразеше Ню Йорк, но човек винаги трябваше да избира. Неговият избор беше да понася града и да работи в една от най-добрите лаборатории по генетика в страната или да работи в някоя калпаво оборудвана лаборатория в някое приятно провинциално градче. Засега беше избрал големия град, но търпението му постепенно се изчерпваше.

Чу тихо прозвънване, последвано от глухото свистене на минипринтера. Резултатите започнаха да пристигат. Финалното тихо прозвънване означаваше, че принтирането е приключило. Паралелният процесорен компютър „Омега–9“ на стойност три милиона долара, чиито обемисти сиви кутии заемаха цялата стена, престана да жужи. Само няколко светлинки подсказваха, че все още е включен. Беше специален модел, предназначен за изследване на ДНК и за генни тестове. Търоу пристигна преди шест месеца в лабораторията специално заради тази машинка.

Измъкна разпечатката и я разгледа. Първата страница представяше обобщените резултати, последвани от серия нуклеинови киселини, открити в мострата. До тях имаше колони с букви, идентифициращи ДНК сегментите и гените от изследваната група.

В този случай изследваната група беше необичайна: едри котки. Търсеха генни съответствия с азиатски тигър, ягуар, леопард и американски рис. Беше включил и леопард „чита“, тъй като генетичните му параметри бяха много добре познати. Както обикновено, избраната странична група беше homo sapiens, за да се гарантират точността на резултатите и надеждността на мострата.

Той прегледа обобщените резултати.

Серия 3349А5 990

МОСТРА: НЙ Сити Криминална лаборатория ЛА–33

РЕЗЮМЕ

ИЗСЛЕДВАНА ГРУПА

КОНТРОЛ СЪС СТРАНИЧНА ГРУПА

„Но това са пълни глупости!“ — помисли си Търоу. Мострата съответстваше много повече на страничната група, отколкото на изследваната — обратно на очакваното. Само четири процента вероятност генетичният материал да е от едра котка и трийсет и три процента да е от човек.

Трийсет и три процента. Все още недостатъчно, но в сферата на възможното.

Значи трябваше да потърси съответствие в Генлаб. Това беше огромна международна ДНК база данни — двеста гигабайта и повече, — съдържаща ДНК вериги, сегменти и гени на хиляди организми от бактерията escherichia coli до homo sapiens. Щеше да сравни резултатите с базата данни в Генлаб, за да установи от какво е тази ДНК. Изглеждаше сходна с човешката. Недостатъчно, за да е от човекоподобна маймуна, но вероятно от нещо като лемур.

Това раздразни любопитството му. До този момент дори не подозираше, че лабораторията му работи за полицейския отдел. Какво, по дяволите, ги е накарало да предположат, че мострата е от едра котка — учуди се той.

Резултатите достигнаха обем от осемдесет страници. ДНК броителят изреди идентифицираните нуклеотиди в колони, посочвайки вида, идентифицираните гени и неидентифицираните редици. Търоу знаеше, че повечето редици ще бъдат идентифицирани, тъй като единственият организъм с цялостна генетична карта е споменатата бактерия.