Дъглас Престън - Реликвата

— А някой мяркал ли е това… ъъъ… същество? — попита Кавакита, неспособен да скрие усмивката си този път.

— Ами да, сър. Двама-трима души. Помните ли стария Карл Коноувър от железарската работилница? Видял го е преди три години, когато дошъл по-рано, за да свърши някаква работа, да се скрива зад един ъгъл в подземията. Видял го е съвсем ясно.

— Наистина? — възкликна Кавакита. — И как е изглеждало?

— Ами… — понечи да отговори Смит, но не продължи. Най-после беше доловил подигравателния тон в гласа на Кавакита. Изражението му се промени. — Предполагам, доктор Кавакита, че е приличало на господин Джим Бийм — отвърна той.

Кавакита го изгледа с недоумение.

— Бийм? Не се сещам кой…

Бейли Смит избухна във внезапен пристъп на смях и Марго не успя да скрие усмивката си.

— Джордж — обади се тя, — иска да каже, че Коноувър е бил пиян.

— Аха — отвърна хладно Кавакита. — Разбрах.

Доброто му настроение моментално се изпари. „Не обича да се майтапят с него — помисли си Марго. — Приятно му е да се занася с някого, но самият той не носи майтап.“

— Както и да е — добави припряно Кавакита. — Трябват ми някои образци.

— Ало, чакай малко! — запротестира Марго, щом Кавакита побутна списъка си върху бюрото.

Старчето огледа списъка и прониза учения с присвитите си очички.

— По-другата седмица става ли?

Няколко етажа по-нагоре лейтенант Д’Агоста беше седнал в един огромен кожен диван в кабинета на уредниците. Млясна доволно, нагласи масивния си крак върху коляното на другия и огледа наоколо. Пендергаст се беше настанил в креслото зад едно от бюрата, задълбочен в една книга с литографии. Над главата му в златна рамка в стил рококо висеше огромна рисунка на Одюбон 3 3 Одюбон, Джон Джеймс (1785–1851), американски орнитолог и художник; „Птиците в Америка“. — Б.пр. , изобразяваща копулационния ритуал на снежнобели чапли. Стените бяха облицовани с покрита със столетна патина дъбова ламперия. От гладкия ламаринен таван висяха изящни позлатени абажури от ръчно издухано стъкло. Сложно изваяна камина от доломит запълваше единия ъгъл на кабинета. „Красиво кътче — помисли си Д’Агоста. — Стари пари. Старият Ню Йорк. Висока класа. Не е място, в което да изпушиш пура за двайсет цента.“

Той запали.

— Два и трийсет минава, Пендергаст — обади се той, издишвайки синкавия дим. — Къде ли, по дяволите, се бави Райт?

Пендергаст вдигна рамене.

— Опитва се да ни сплаши — отвърна той и прелисти нова страница.

Д’Агоста се загледа в агента от ФБР.

— Тези важни клечки от музея си мислят, че всички са длъжни да ги чакат — отвърна накрая той, очаквайки реакцията му. — От вчера сутринта Райт и приятелчетата му се държат с нас като с второразредни граждани.

Пендергаст отгърна следващата страница.

— Нямах представа, че музеят притежава сборник със скиците на Форума на Пиранези — измърмори той.

Д’Агоста изсумтя тихичко. „Трябва да е интересно“ — мина му през ума.

Около обяд се бе обадил на няколко свои приятели от Бюрото. Оказа се, че не само бяха чували за Пендергаст, но знаеха и различни слухове за него. Завършил с отличие някакъв английски университет — това по всяка вероятност беше истина. Офицер от специалните сили, пленен във Виетнам, по-късно успял да се измъкне от джунглата, единственият оцелял от камбоджански лагер на смъртта — в това Д’Агоста не беше убеден. Но все пак ревизира мнението си.

Най-после масивната врата се отвори безшумно и през нея влезе Райт, последван по петите от директора по сигурността. Райт седна точно пред агента.

— Предполагам, вие сте Пендергаст — въздъхна директорът. — Да приключваме по-скоро.

Д’Агоста се облегна, предвкусвайки забавлението.

Последва дълга пауза, защото Пендергаст продължаваше да прелиства страниците. Райт се размърда.

— Ако сте ангажиран — каза с раздразнение той, — можем да дойдем по-късно.

Обемистата книга скриваше лицето на Пендергаст.

— Не — измърмори най-после той. — Тъкмо сега е моментът.

И прелисти спокойно поредната страница. И следващата.

Д’Агоста наблюдаваше развеселен поруменялото лице на директора.

— Директорът по сигурността е излишен на тази среща — измърмори Пендергаст иззад книгата.

— Господин Иполито участва в разследването…

Очите на детектива надникнаха над книгата.

— Аз отговарям за разследването, господин Райт — тихо го прекъсна Пендергаст. — Ако господин Иполито е така любезен…