Дъглас Престън - Маршрут 666

Откъм челото на колоната се разнесе нервен шепот. Почукването се ускори, после отново се разреди, следвайки тайнствения си ритъм.

— Хей, кой е там? — извика Милър.

Тихите звуци се обогатиха с ново, по-плътно почукване, после с второ, трето… Тунелът бавно се изпълваше със странна, вдъхваща ужас симфония.

— Какво става тук, по дяволите? — изръмжа Милър, измъкна пистолета си и го насочи напред заедно с фенерчето. — Полиция! Излезте напред!

Отговори му хор от различни по сила почуквания, в които се долавяше скрита ирония. Никой не се появи в светлината на прожекторите.

— Джоунс, Макмеън! — излая командирът на отряда. — Екипът ви да разузнае обстановката сто метра напред! — Станислоу и Фредерикс, поемете тила!

Хейуърд стоеше и чакаше. Малобройните екипи се стопиха в мрака. Няколко минути по-късно се появиха обратно с празни ръце.

— Само не ми казвайте, че там няма никой! — заплашително изръмжа Милър при безпомощното повдигане на рамене на подчинените си. — Тая шумотевица все трябва да идва от някъде!

Странната симфония започна да стихва. Накрая остана само едно, съвсем тихо и далечно почукване.

— Къртиците блъскат по тръбите — най-после реши да се намеси Хейуърд.

— Стига, сержант! — намръщи се Милър.

Тя забеляза, че всички глави са извърнати към нея.

— Те така си общуват, сър — тихо се обади и Карлин.

Милър рязко се обърна да го погледне. Изражението му остана скрито в мрака на тунела.

— Знаят, че сме тук, и предупреждават съседите си за предстоящото нападение — добави Хейуърд.

— Ти да не си екстрасенс, сержант? — вторачи се в нея Милър.

— А вие познавате ли морзовата азбука, лейтенант? — контрира младата жена.

Милър несигурно замълча, после предизвикателно се ухили:

— Момчета, сержант Хейуърд е на мнение, че туземците готвят съпротива!

Отговори му разпокъсан и неуверен смях. Единичното почукване продължаваше.

— В такъв случай ми кажи какво си приказват в момента — саркастично подхвърли лейтенантът.

Хейуърд послуша известно време и отвърна:

— Мобилизират се.

Настъпи тежко мълчание.

— Дрън-дрън! — изръмжа най-сетне Милър, изпъна рамене и заповяда: — Разделете се по двойки и ходом марш! Достатъчно време изгубихме!

Хейуърд отвори уста да възрази, но в същия миг се разнесе тих тътен. Един от полицаите пред нея простена, политна назад и изпусна щита си. В краката й се търкулна едър, леко назъбен къс скала.

— В каре! — ревна Милър. — Вдигни щитовете!

Лъчите на прожекторите зашариха по стените и околните ниши. Карлин се приближи до ударения си колега, който се оказа Макмеън.

— Добре ли си? — загрижено го попита.

Човекът си пое въздух и кимна:

— Копелето ме прасна в корема, но жилетката свърши добра работа.

— Покажете се! — гръмогласно изрева Милър.

Отговориха му нови два камъка, които се стрелнаха през лъчите на прожекторите като пещерни прилепи. Единият отскочи от пода и потъна в прахта, а вторият изтропа по щита на лейтенанта. От дулото на оръжието му излетя късо пламъче, последвано от гръмотевичен тътен. Гумените сачми откъртиха десетки ситни камъчета от тавана на тунела.

Замръзнала на място, Хейуърд чакаше ехото да заглъхне. Мъжете около нея притеснено пристъпваха от крак на крак. Не, това не е начинът, мрачно си каза тя.

— Къде са се наврели гадните копелета? — изригна Милър, без да се обръща към някого.

— Лейтенант, трябва да се размърдаме, веднага ! — извика Хейуърд.

В следващия миг във въздуха започнаха да свистят най-различни нападателни оръжия — бутилки, камъни, всевъзможни боклуци. Редиците на ченгетата се люшнаха, над главите им се вдигна гора от щитове.

— Лайна, мамка му! — изкрещя някой. — Копелдаците ни замерят с лайна!

— Спазвай реда! — ревна Милър. — В каре, по дяволите!

Хейуърд се обърна да потърси Карлин, но в същия миг някой до нея отчаяно простена:

— Господи Исусе!

Обърна се и краката й изведнъж омекнаха от ужас. Зад гърба им настъпваше огромна армия дрипави бездомници. Засада. Добре планирана и отлично осъществена. Подскачащите лъчи на прожекторите не даваха възможност за преценка на силите на врага, но тя имаше чувството, че са стотици. Огромна, ревяща от ярост тълпа, размахала над главите си криви железа и тояги.

— Назад! — викна Милър и се прицели в нападателите. — Потърсете укрития и стреляйте!

Екна кратък, но мощен залп, тунелът закънтя. Хейуърд ясно долови противния звук от съприкосновението на гумените куршуми с човешка плът. Няколко от къртиците на първа линия изкрещяха от болка и се свлякоха на земята. Пръстите им трескаво заопипваха дрипите, търсейки огнестрелни рани.