Дъглас Престън - Маршрут 666

— Ето го и вашия алтернативен източник — рече Дагоста и издуха облак дим.

Пендъргаст нагази след Марго, потопи ръце във водата и започна да скубе мокрите цветове. Прекъснали обиколките си, няколко бегачи за здраве се скупчиха край оградата и учудено се зазяпаха в странната сцена: млада жена в лабораторна манта, едър мъжага с димяща пура между зъбите и друг — кльощав и дълъг като върлина екземпляр с руса коса и елегантен официален костюм — нагазили до кръста в питейната вода на Манхатън.

Пендъргаст вдигна дълго стебло, от което висеше полуразпукана тъмнокафява шушулка.

— Семената са готови за размножаване — тихо отбеляза той.

— Изпразването на резервоара ще прати всичко това в Хъдзън и оттам — в океана.

Последва тишина, нарушавана единствено от далечната какофония на клаксоните.

— Доктор Грийн, това нещо не може да вирее в солена вода, нали?

— Разбира се, че не. Солената вода… — Марго замълча, пронизана от ужасна мисъл, после простена: — О, Боже! Колко съм глупава!

Пендъргаст се извърна към нея с вдигнати вежди.

— Солената вода — натъртено повтори тя.

— Боя се, че не разбирам — промърмори агентът.

— B. meresgerii е единственият едноклетъчен организъм, който реагира на вируса — бавно заговори Марго. — Между него и другите тествани едноклетъчни има една разлика: то беше поставено в солена хранителна среда, защото по принцип живее в морето…

— И какво от това? — обърна се да я погледне и Дагоста.

— Това е обичайният начин за вирусно активиране. Към културата се добавя известно количество солен разтвор. Тук растението е в латентно състояние, тъй като средата е сравнително неблагоприятна — водата в резервоара е студена и сладка. Но когато тези семена попаднат в океана, солената вода ще активира вируса. Последиците ще са страшни, защото растението ще се разпространи в цялата екосистема.

— Приливът достига далеч нагоре по течението на Хъдзън — обади се Пендъргаст. — По цялото протежение на Манхатън.

Марго захвърли стеблото в ръцете си и се насочи към брега.

— Видяхме как въздейства това вещество върху една-едничка клетка — съкрушено промълви тя. — Но попадне ли в Световния океан, един Господ знае какви ще са последиците. Може да се стигне до пълен дисбаланс на морската екология, от която зависи хранителната верига на всички живи твари.

— Задръж, моля те — навъсено се обади Дагоста. — Океанът все пак е едно доста обширно място.

— Океанът разнася огромно количество семена от сладководни и земни растения, но никой не може да каже точно в кои от тях ще се настани вирусът, в кои животни ще проникне… — Марго поклати глава, помълча малко и добави: — Не виждам каква е разликата, ако това нещо успее да се размножи в океана или ако семената достигнат до речните устия и низините около тях.

Пендъргаст излезе от водата и преметна през рамо дългия ствол на растението.

По раменете на скъпото му сако потекоха кални струйки, процеждащи се от месестите, силно преплетени корени.

— Имаме три часа — мрачно заяви той.

Вероятно би било интересно, ако някой се заеме да направи разрез на подземното общество на Ню Йорк — така, както се правят геологически проучвания или се проследява хранителната верига от хищника до плячката му. Най-високо в системата са обитателите на полумрака между подземията и повърхността, на онази гранична черта между горния и долния свят, която им служи единствено за нощувка, защото тези хора обикалят безплатните кухни, службите за социално подпомагане, а понякога дори бюрата за почасова работа. След тях се нареждат скитниците с постоянен статус, за които е характерна почти патологичната привързаност към по-дълбоките нива на подземния свят и които определено предпочитат топлината на царящата в тях мръсотия пред огряната от слънчева светлина, но често пъти мразовита мръсотия на улиците. Веднага под тях — понякога и в буквалния смисъл — се нареждат престъпниците от различен калибър, които използват тунелите на метрото и железопътния транспорт като сигурни убежища и скривалища при вечното си бягство от представителите на реда и закона. А в дъното на този импровизиран разрез се спотайват онези нещастници, за които животът горе е станал прекалено сложен и прекалено болезнен. Те се навират в мрака на този свят, панически побегнали от всякакви приюти и благотворителни организации. И накрая, разбира се, идва ред на групи, които не се поддават на категоризация — закоравели престъпници, месии и обикновени луди. През последните години числеността на тези групи непрекъснато нараства, главно поради поредица от съдебни решения, по силата на които бяха закрити голяма част от психиатричните заведения в щата.