— Не разбирам.
— Скоро ще разберете. А сега, моля ви, помогнете ми да слезем отново по онези стълби.
Нора хвърли последен поглед към Смитбак и помогна на Пендъргаст да слязат по стълбите към каменното подземие с безбройните сбирки. Сега, като знаеше предназначението им, те й изглеждаха още по-ужасни.
В лабораторията Нора намали ход. Насочи лъча светлина към стаята с оръжията отвъд нея и видя Феърхевън, неподвижен, седнал в единия ъгъл. Пендъргаст му хвърли един поглед и се запъти към тежката врата в дъното. Отвори я. Зад нея имаше друго спускащо се надолу стълбище, далеч по-грубо, очевидно издълбано в естествената кухина на земята.
— Накъде водят тези стълби? — попита Нора като стигнаха до тях.
— Ако не греша — към реката.
Спуснаха се по стълбището, посрещнати от надигащата се срещу тях миризма на плесен и влага. Долу стълбището завършваше с каменен кей в тунел, потъващ в мрака с плясък на вълнички. Върху кея лежеше обърната с кила нагоре старинна дървена лодка.
— Леговището на речния пират — каза Пендъргаст, след като Нора освети с наоколо с фенерчето. — Оттук се е промъквал към Хъдсън да напада корабите. Ако лодката е още мореходна, ще можете да излезете на реката.
Нора погледна към скифа.
— Можете ли да гребете?
— Много ме бива в тази работа.
— Добре. Мисля, че ще намерите изоставено пристанище за малки съдове на няколко преки по течението на реката. Намерете колкото е възможно по-бързо телефон и позвънете на 645–7884; това е номерът на шофьора ми Проктър. Обяснете му какво се е случило. Той ще дойде да ви вземе и ще уреди всичко, включително и лекаря за Смитбак и за мен.
Нора обърна гребната лодка и я спусна на вода. Беше стара и поразсъхната, течеше, но, изглежда, щеше да издържи.
— Ще се погрижите за Бил докато ме няма, нали? — попита тя.
Пендъргаст кимна, отражението на водата заигра по лицето му.
Тя слезе предпазливо в лодката.
Пендъргаст пристъпи напред.
— Доктор Кели — рече тихо той. — Има още едно нещо, което трябва да ви кажа.
Тя вдигна глава от лодката и го погледна.
— Властите не трябва в никакъв случай да узнаят какво има в тази къща. Убеден съм, че някъде зад тези стени се намира формулата за удължаване на човешкия живот. Нали разбирате?
— Разбирам — отвърна Нора след кратко мълчание.
Гледаше го изумена, след като важността на казаното започна да прониква в съзнанието й. Тайната на удължаването на живота — все още й се струваше неправдоподобно. Невероятно.
— Трябва също така да призная, че имам и лични причини това да остане тайна. Не искам името Пендъргаст да се опозорява допълнително.
— Ленг е бил ваш прародител.
— Да. Мой прапрачичо.
Нора кимна и сложи веслата. Това бе древно разбиране за фамилната чест; но тя вече знаеше, че Пендъргаст не принадлежеше само на своето време.
— Лекарят ми ще евакуира Смитбак в частна болница, където няма да задават неудобни въпроси. Аз, разбира се, също ще претърпя операция там. Няма да е нужно да споменаваме пред властите за нашето приключение.
— Разбирам — повтори тя.
— Хората ще се чудят какво се е случило с Феърхевън. Но аз много се съмнявам, че полицията ще го идентифицира като „Хирурга“, или пък ще направи връзка с къщата на булевард „Ривърсайд драйв“ 891.
— Тогава убийствата на „Хирурга“ ще останат неразкрити. Мистерия.
— Да. Но неразкритите убийства са най-интересни, не смятате ли? А сега повторете, моля, телефонния номер, който ви казах.
— Шест-четири-пет, седем-осем, осем-четири.
— Чудесно. А сега, моля побързайте, доктор Кели.
Тя отблъсна лодката от кея, обърна се да погледне още веднъж Пендъргаст. Лодката й подскачаше на вълничките.
— Още един въпрос? Как, за Бога, успяхте да се освободите от онези вериги? Беше като магия.
Видя в сумрака как устните на Пендъргаст се разтеглиха в нещо като усмивка.
— То си беше магия.
— Не разбирам.
— Магията и фамилията Пендъргаст са синоними. В моя род има магьосници от десет погаления насам. Буквално сме затънали в магията. Антоан Ленг Пендъргаст не е правел изключение — всъщност той е бил един от най-талантливите в семейството. Сигурно забелязахте сценичните приспособления в трапезарията. Да не говорим за фалшивите стени, тайните панели, вратите-капани. Без да съзнава това, Феърхевън е завързвал жертвите си с оковите, предназначени за различни трикове. Разпознах ги веднага — оковите „Америкън Гито“ и веригите „Бийн призън“, с фалшиви нитове, които всеки фокусник може да свали с пръсти или със зъби, веднага щом бъде окован. За човек, който знае тайната им, те са толкова сигурни, колкото да те вържат със скоч.
Читать дальше